За боклука, който обичам
Виж, не мога да разбера защо се получи така.
Всичко беше наред
или поне щеше да бъде,
ако не ме беше оставил сама.
Така и не научих защо го направи,
просто си тръгна и ме остави...
Изведнъж откачи,
ти си ненормален, напълно си се побъркал.
Пак си напушен, нали?
Наркотиците те съсипаха,
аз също,
но сега съжалявам,
а ти не искаш и да чуеш,
защото пак си надрусан,
дори не осъзнаваш какво става.
Губиш ме,знам че не го искаш,
но ти още не го знаеш.
Може би димът от тази марихуана
ти пречи да видиш как си тръгвам,
дори не осъзнаваш, че тя е просто моментна измама,
на която ти сляпо вярваш.
И докато тя те държи
ще си мислиш, че не ти пука за мен,
а когато те пусне
и усетиш, че си наранен,
ще свиеш още,
ще похарчиш всичките си пари за трева,
а после просто трябва да има някой,
на който да се оплакваш,
че нямаш пукната пара,
че си беден,
че животът ти е мизерен
и ще продължаваш да търсиш вината в другите
и никога в себе си.
И пак ще започнеш да ревеш като кучка.
Ще дойдеш при мен да ми се молиш.
Но аз знам, че не си достатъчно силен,
за да се бориш.
Толкова си жалък,
ти и животът, който водиш...
Въпреки, че още те обичам, се радвам, че вече не съм част от него!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маце Всички права запазени
Не мога да коментирам повече преди да съм пробвал от тревата и да съм видял за какво момиче става дума 