1.11.2014 г., 21:41 ч.

За едната чест/по"Не съм от тях" на Чудомир 

  Проза » Хумористична
1180 0 4
8 мин за четене

 На гости съм у леля Мита. Тя  е  гостоприемна и обича да  възкресява древни рецепти от кулинарията. Поднася ми с кафето  бяло сладко под вода, по рецепта на баба й-русчуклийска гранд дама, пияни праскови и десерт „Агнес” по рецепти от майка й - видна общественичка,постоянен член на родителски комитети  и квартална ОФ-деятелка. Примижвам от удоволствие, защото всичко ми лепне на небцето и е наслада за духа ми.Леля Мита  поглежда с умиление как похапвам и отваря уста:
- Не съм от тия, Фанче и не ми е работа, ама да ти кажа, имам една съседка-Боже опази!Устата й е като най-дълбоката в света пещера Вороня.Попаднеш ли в нея,излизане няма,отърване-хич!Загиваш като едното нищо,толкова е опасна и зловеща!Като беше малка дъщеря ми й викаше леля Клюкарка.Тя по цял ден виси пред входа на блока ни. В топлото време си постила  един смачкан кашон  и сяда върху него, на сянка под липата.Скръства двете си ръце на корема и главата й ходи ту наляво,ту на дясно като махало на часовник.Сакън да не изтърве нещо.Тя е живите анали,летописи и хроники на входа.Кой влиза, кой излиза, кога и защо го прави-всичко знае. Ако е пропуснала нещо, идва персонално да разпитва.

                                   Среща ни веднъж с детето.То беше тогава на 4-5 годинки.Тя се обръща уж към него и с имитация на нежност в гласа си пита:

- Къде отиваш ма,хубавице?

                          Но дъщеря ми е заключила уста, свила е устни и мълчи.

Налага се да отговарям аз от учтивост.

- Отиваме в центъра на града.

-Ми кво ша правите там ма?-продължава разпита си съседката.

                            Дъщеря ми я гледа с  убийствено презрение и продължава да мълчи. Явно,че ще трябва пак аз да отговарям. Търся най-лаконичната форма.

- Ще пазаруваме.

                             Види се не съм задоволила следствието,защото то продължава да събира информация.

- Ми кво ша пазарувате ма?

- Ще видим, ще видим- отговарям уклончиво аз и дърпам за ръката  детето.Тръгваме и умишлено ускорявам крачките си.Чувам зад гърба си:

- Ми аз исках още да я питам,ама щом бързате, вървете.Като се върнете, ще ми покажете какво сте си купили.

                          Чудила съм се,Фанче,кога успява да сготви,да ошета,че и да се нахрани тая жена като по цял ден е навън. Надвечер леля Клюкарка се премества на една пейка сложена до калкана на съседен блок.Пристигат и други като нея.Светите отци по време на Вселенските събори са бледи копия на бабите-следователки.Започва да вали дъжд от спомени-сватби,погребения,кръщенета...В същото време очите не пропускат нищо.Срещу тях са магазините и заведенията.Ако се спреш при тях, Фанче, ще научиш всички квартални новини.Че Алю,собственика на хранителния магазин, пак е изгонил поредните си продавачки и е назначил нови. Ама и те не били стока. Едната била женена за първия си братовчед и затова детето й било ангьоз, а другата имала брак с един арменец, но той внезапно си заминал и  сега живеела с циганин-копанар. Че Хрисула от магазина за дрехи е изгонила третата си снаха и синът й пак е ерген, но плаща издръжка на две дечица.Че бай Прокопи- шивачът вчера  е ял шамари от една клиентка, която опипал по навик, а днес   е изхвърлил цукалото, в което освобождава мехура си,зад ателието.

                              Всички приемащи парада от пейката,Фанче са над осемдесет лазарника. Все за умрело говорят, ама не умират.На колко млади венците носиха, не мога ти изброя. Една моя позната , която продава цветя на входа на гробището,

 им вика, че от проклетия не умират. Пък може и да е права жената,кой знае?!

                              Не обичам да обсъждам хората,но и за мене какво ли няма да чуеш,Фанче?!Когато две години след като си омете крушите и ме остави  безсърдечно и безотговорно само заради някакво си мое невинно кръшкане, Гатю Авджиев се пресели в отвъдното. Тогава чух много неща  по мой адрес,сестро.Идва един ден при мене приятелят му по чашка Марин Созополски.Оня, който кога хоратувал и на Странджа муите спирали да апят. Та идва той и  ми вика:

- Мите, ти знаеш ли, че в квартала говорят, че ти си уморила Гатю.Тормозила си го много и той не издържал.Непрекъснато си го карала да работи и много си му се карала...

- Слушай какво ще ти кажа ,Созополска гнидо, разпространителю на клевети,сплетни, клюки и долни интриги!Твоят алкохолен приятел Гатю  го изтормозиха  ракията,.водката и мастиката.Пиеше ги вместо вода.Всяка вечер лъсваше дъното на една половинка.Колкото до работата...Тя беше да си мести задника от единия на другия диван.Ако продължаваш, драги,да сееш вражеска пропаганда по мой адрес и аз имам какво да разкажа на света..Едната ти дъщеря пет години вече от както не се е прибирала в България и в Неапол живее с един италианец при жив мъж в Дупница.А другата ти дъщеря,която е в София е венчана за складовете в Илиенци.Няма търговец там,на който да не е доставила физически наслади срещу курса на услугата  за деня.Зная,че има незаконни близнаци с недоказано бащинство. И това съм научила не от кой да е,а точно от приятеля ти Гатю. Ако не вярваш, иди при него на оня свят и го питай.

                              След тоя разговор,Фанче Созополски  напусна квартала.Жена му беше тъмна като африканка, та й викаха Бяла  Мара. Отидоха двамата с Бяла Мара  да живеят в  в едно съседно село до града и повече не се видяха и не се чуха.

                                 Леля Мита изведнъж светна цялата  и посочи с ръка навън:

- Гледай, гледай,Фанче, какъв хубав ден е днес! Такова меко, гальовно октомврийско слънце грее.Есента тук е вълшебна! Решила съм да си вкарам къщата в ред, че да не заприлича на дома на старата ми приятелка Чубра.То бива, бива мръсотия, сестро, ама чак толкова бива ли! Пет години минаха откакто кучето им Айрян предаде Богу дух, а у тях още мирише на кучешка урина.В кухнята си има една секция, която е пренаселена от всевъзможни производни на човешкия интелект.Солници, чинии, чаши, книги, шлосерски инструменти, панаирджийски сувенири, найлонови торбички, шишове,макари и напръсници, и всичките до едно нацвъкани от мухи и хлебарки. Килимите й боледуват от амнезия и не помнят естествените си цветове. Дограмите са на път да станат абсолютно черни, макар че сега имат тук-там проблясъци от  бяло. Дружката ми по цял ден клечи пред телевизора и сменя каналите. Главата й е един безкраен DVD диск, на който се прехвърлят почти всички телевизионни турски сериали.  Когато й омръзне синия екран, тя започва да чете любовни романи, с които е пълна къщата й.Сигурно има няколкостотин килограма от тях. Другата й слабост е, че много си пада по чуждите преживявания. Душа дава да научи нещо за другите.Нарочно стана домоуправител и сега всеки ден й снася информация чистачката,която й е подопечна.

                                              Когато пия кафе у нея винаги поемам много тежка отговорност.Чашата ми е толкова кирлива, че пия със затворени очи.Не искам да я гледам,Фанче! Не,наистина ми е ужасно трудно да я гледам! Домът й е светая светих за всички видове микроби,вируси и бактерии. Единствената стая, която заради пренаселеността си с книги имаше по-интелигентен вид беше хола й. Когато събирах смелост да я посетя пиехме в него кафе. Но един ден по неизвестни причини Чубра взе да ме кани в страшната си кухня. Не издържах и при следващата й покана направих чистосърдечни признания. Въпреки, че не съм от тия директни грубияни,казах й, че ми е трудно да пребивавам в лоното на такава класическа мръсотия.Бях обявена за „персона нон грата” и почти две години тя не ми говори. Отскоро пак сме заедно, но сега ме посреща в прилично почистения си хол, а и кухнята й е в ремонт

                         На времето,Фанче и в моя роден град имахме къща на кьоше.Беше едноетажна ,а холът беше със шест големи прозореца.Лятно време мама слагаше на два от тях мрежа против комари. Много хора вечер се спираха до прозореца и си говореха преди да се разделят. Имаше една стара черница и даже някои се облягаха на нея,за да се чувствуват по-комфортно. Ние, двете с мама, стояхме отвътре незабелязани зад плътната мрежа и слушахме десетки интересни и вълнуващи разговори.Така научавахме всички градски новини.Тогава,Фанче,нямаше телевизия и това тайно слушане разнообразяваше живота ни. Не считам, че с мама сме вършили нещо непочтено, защото си бяхме в нашия дом и кой можеше да ни упрекне, че сме до прозореца?!Съобразителност трябваше да проявят ония, които смущаваха отвън покоя ни. Не е ли така, Фанче?!

                             Аз през това време бях стигнала до пияните праскови.Устата ми беше пълна и затова само поклатих одобрително глава.

 - Най ме е яд, приятелко безценна, че след като се отървах от Гатю си казах, че вече не искам и да си спомням за него. Когато се водехме двамата,домът беше изцяло посветен на моето внимание и зачислен на моите грижи.Де що имаше техника за оправяне, аз й берях кахърите. Ремонтите на апартамента и те бяха мое задължение. Гатю беше зает с бутилките. Когато дъщеря ми от него се омъжи викам си:”Мите, сега зет ти ще има грижата за всичко, а ти ще си почиваш”Е, то хубаво, ама не излезе тъй! Нашият Гьончо излезе по-мързелив и от Гатю. Обикаля кафенетата по цял ден с по два-три вестника в джоба си и там си решава на воля кръстословиците и судокуто. На обяд дойде та си напълни тумбака с ядене и пак заминава.Записа се в политическата партия”Хептен другата България” и сега всеки следобед е в клуба й.Членовете й се събират и играят белот и табла.Прибира се надвечер и започва да се звери в телевизора.Пак напълни тумбака и с дъщерята се затваря в спалнята да изпълни съпружеските си задължения.Е,слава Богу,сватанаците и ние помогнахме на младите, та си купиха апартамент.Отскоро сме сами с моя Каню,ама и той се осланя на мене. Все пак е къде, къде по-съвестен от зетя Гьончо. И  какво сега?Да почна нагоре-надолу ли да се жалвам от зетя.?!Че да почнат завистниците да ме съжаляват злорадо!Ще кажа-но пасаран!Дето седна, дето стана, се хваля с него до пръсване.Леля ти Мита, Фанче е жена с достойнство,за едната чест живее, пък и не съм като другите...

                     И тя ме прониза съкрушително с малахитовия си поглед и в зениците й припламнаха пламъчета.

                           

 

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви,Росе,Доче и Петя за добрите думи!Поздрави от ноемврийски Бургус!Прегръдки!-на леля Мита майка й
  • Бях позабравила колко увлекателно разказваш!
  • И Чудомир би завидял... "Хептен другата България"ХА-Ха...Браво!
  • "Записа се в политическата партия”Хептен другата България”..."
    Винаги те чета с голямо удоволствие. Поздравления, Загора!
Предложения
: ??:??