За животните с любов

То да е котка като котка... ама не е. Като я погледнеш, една такава пухкава, бяла, невинна като снежинка, същий ангел небесен. Ама това е впечатление за не повече от пет секунди. Горе-долу толкова й отнема, за да оголи зъби като пирони и да се опита да ги забие в най-достъпната за нея част от анатомията ти. Не котка, а вампир, бе! Персийски вампир. Ако сред котките имаше Дракула, това ще да е. И баш на мене да се падне. Остави, че с мъжете трудно улучвам, ами и с домашен любимец не успях.

Някъде бях чела, че Господ създал котката, за да може човек да погали тигъра. Разправяй ми ги ти на мене! Я ела да погалиш туй чудо, та да те видя какъв си куражлия! Тигър не, ами...

По цял ден лежи в оня шкаф и дебне. А съм й обърнала гръб, а се е метнала. Вече съм готова за работа със спецчастите в най-горещите точки на света – то след такава тренировка вкъщи... Влизам в стаята с ритник във вратата и с кълбо напред и се придвижвам само покрай стените с прибежки и припълзявания така, че оня звяр да ми е все в полезрението. `Ми че то лейкопласт и бинтове не останаха, а тоя риванол до разорение ще ме докара вече. Като ме погледне човек, ще реши, че току-що се връщам от умиротворителна мисия в Афганистан или там някъде. Ветераните от световните войни са били с по-малко белези от мен.

Ма да я погалиш, да й се порадвдаш като на котка, да я гушнеш... Няма шанс, братче! А си посегнал, а си останал без някой пръст. Ако си нямаш друга работа, освен да висиш в хирургичното отделение - моля! Пробвай! Аз не ща. Все едно да почешеш Хитлер зад ушите. Война не световна, а вселенска!

Иначе е красавица, де. Като картинка е хубава. Гледам си я, нищо, че е идиот от световна класа. То не щеш къпане, то не щеш чесане, ресане, подстригване... Като писано яйце си я гледам. Всичко зорлем, разбира се. Дойде ли време за баня, комшиите през три етажа ни разберат. Четири пъти вече нови пердета се налага да купувам и тапетите два пъти сменям за няма и година.

Защо я държа още ли? Ами представете си какво ще се разиграе, ако някой нещастен крадец направи великата грешка да влезе вкъщи! Представям си заглавията във вестниците после:

„Котка с психични отклонения се мисли за питбул! Аутопсията ще покаже дали откритите на мястото човешки останки принадлежат на един или повече души.”

Красота! Просто шедьовър!

Та онзи ден реших да я водя на фризьор. Време й е, че вече беше замязала на нещо средно между братовчеда То и Рууд Гулит. С цената на обичайната доза ругатни, пълен набор от нови драскотини и съответната доза врещене на умряло, съскане и ежене успях някак си да я натъпча в една чанта, която се е доказала през времето в качеството си на усмирителна риза за моя кръвопиец.

Метнах я в таксито и - хайде в салона за домашни любимци! Фризьорът там вече се е срещал с нас, така че й шибна първата доза упойка направо през чантата. И двамата знаем, че направи ли грешката да я пусне преди това, свършено е с бизнеса му, а вероятно и с нас самите. А изтървем ли я да офейка навън, ще има мъртъвци. Изобщо не съм убедена, че градът ни е подготвен за подобно бедствие. Моите уважения към господин кмета иначе, но смятам, че далеч по-лесно ще му е да се справи с едно евентуално наводнение например.

Отворихме чантата след малко, когато онова нещо вече трябваше да спи като мъртвец. Е, трябваше, ама...

-    Мамка му и прасе! – изцепи се иначе безкрайно милото фризьорче, когато видяхме чудовището да се надига и в очите му да свети отявлено намерение да лее кръв.

Грабна втора спринцовка и я метна по него от разстояние. Ле-ле! Око на снайперист има тоя тип! Направо като шампион по дартс го уцели.

Чак сега звярът откърти, че даже и захърка, ама все така през зъби.

-    Какво е това чудо, бе?! – дивеше се човекът не на шега. – Куче осемдесет кила заспива от една доза, пък то...

Питаш ли ме мене, бате! Аз живея с това нещо. А кажи сега, че не си падам по екстремни преживявания! Бившият ми все разправяше, че не можел да ме разбере. Щом толкова ми харесвало да гледам смъртта в очите, защо просто не стана сапьор или нещо подобно?... Между другото, имам някакви грозни подозрения, че именно заради котката ме заряза, ама не мога да го докажа.

Онзи грабна ножиците и се хвана на работа. За няма и петнайсет минути прическата беше готова. Обикновено отнема повече време, ама с моя питомец не е препоръчително да се мотае, защото никога не се знае кога точно ще го пусне упойката и после, майко мила!

Натъпках аз чудовището обратно в чантата и хайде в друго такси към вкъщи. Бяхме едва по средата на пътя, когато взе да се свестява. И, както си се возим с таксиджията, изведнъж зад нас откъм чантата се чува едно зловещо: „Рррррррррррр!!!...”

Погледнахме плахо през рамо.

Викам си, ясно! Тая нощ познай кой ще спи под ключ! Няма да е котката, де. Добре, че вратата на спалнята ми е здрава и се заключва, че иначе щеше да се наложи да будувам на пост с ножа и бинтовете в леглото.

-     Кученцето Ви май не е в настроение, а? – подхвърли шофьорът на таксито с крива усмивка. – Каква порода е?

-     Опитайте да познаете?

-     Аз имам вкъщи добермани два. Горе-долу като тях звучи, ама ми се струва, че е по-дребно.

-     Кръстоска е. – кимнах.

Аха! Кръстоска между катка, вампир и крокодил.

Предпочетох да го оставя в неведение относно истината за „кученцето”.

Казвам ви, не котка, а масов убиец си отглеждам, бе! Прегризва ти гърлото и окото й не мигва на гадината проклета.

Ама пък е красавица! Обичам си я.

Когато пристигнахме, грабнах чантата, минах през аптеката за нови запаси от превързочни материали и хайде вкъщи!