10.10.2009 г., 17:41 ч.

За животните с любов 

  Проза » Хумористична
1138 0 11
5 мин за четене
То да е котка като котка... ама не е. Като я погледнеш, една такава пухкава, бяла, невинна като снежинка, същий ангел небесен. Ама това е впечатление за не повече от пет секунди. Горе-долу толкова й отнема, за да оголи зъби като пирони и да се опита да ги забие в най-достъпната за нея част от анатомията ти. Не котка, а вампир, бе! Персийски вампир. Ако сред котките имаше Дракула, това ще да е. И баш на мене да се падне. Остави, че с мъжете трудно улучвам, ами и с домашен любимец не успях.
Някъде бях чела, че Господ създал котката, за да може човек да погали тигъра. Разправяй ми ги ти на мене! Я ела да погалиш туй чудо, та да те видя какъв си куражлия! Тигър не, ами...
По цял ден лежи в оня шкаф и дебне. А съм й обърнала гръб, а се е метнала. Вече съм готова за работа със спецчастите в най-горещите точки на света – то след такава тренировка вкъщи... Влизам в стаята с ритник във вратата и с кълбо напред и се придвижвам само покрай стените с прибежки и припълзявания така, че оня звяр да м ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Вълчева Всички права запазени

Предложения
: ??:??