За какво мислят мислите?
Днес е сряда. Средата на седмицата, както сте се досетили вероятно. Средата на поредното лято. Топло е. Така мислят всички и аз ги разбирам. Тялото ми е една дехидратирана кожа, за душата по-късно или пък никога. Никога ми е любимата дума. Защото обичам нещата, които не се случват. Те те карат да се замислиш. Да се почувстваш слаб. Да се почувстваш силен. Да повърнеш. Да мечтаеш. Да умреш. Да се родиш. Да си някой. Да си никой. Да откриеш истината. Да познаеш лъжата. Да се надяваш или да те наденат. Да... Да... Пак е сутрин, макар че е късен следобед. Слънцето е някъде вляво от прозореца ми. Почти изчезнало и оставило някакви прегорели от любовта му листа по асмата. Слушам траш – птичките, които на моменти го обръщат на спийд. Бързат да си лягат. Или да умрат. Или да спрат да летят. Или да спрат да снасят. Или да спрат да бягат на юг. Или да не са рекламни бутчета на КФС. Или... Или... – Чакайте, че пия вода. Водата пречиства. Водата те носи нанякъде. Водата те носи на никъде. Водата е част от раждането. Водата е в основата на смъртта. Водата е вечното начало. Водата е апокалипсиса и края. Водата... Водата... – Познайте какво правя в момента? Това, което не съм правил до сега. Това, което не искам да направя. Това, което другите не искат да направя. Това, което мислех, че не мога да направя. Това, което мислех, че съществува само „някъде”. Това, което „знам”, че е никъде. Това, което не е онова. Това, което не е и това. Това... Това... Паля си цигара между другото. Между другото съм жив. Между другото ме има. Между другото усещам. Между другото ме няма. Между другото част от мене е мъртва. Между другото всичко е между другото. Между другото... Между другото. Понякога си мисля... Мислите са предимно отрицателни състояния на духа. Мислите имат единствена цел: мислят как да ни спрат да мислим. Мислят как да пренебрегнем това, което чувстваме. Мислят как да ни подчинят и превъзпитат в нещо, което не може да мисли. Мислят къде е истината. Мислят как да я намерят. Мислят как да я убият. Мислят къде е лъжата. Мислят как да я намерят. Мислят как да ù се подчинят... Мислят... Мислите. Някога мислех, че земята е кръгла. Някога мислех, че луната съществува. Някога мислех, че звездите не са мъртъв къс светлина. Някога мислех, че ще има някога. Някога разбрах, че всичко е никога. Някога всички ще умрем и ще се превърнем в никога. Някога ще си спомним, че някога е истина. Някога... Някога.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Станев Всички права запазени
)))))))))))))))))))... времена и нрави... и светли човешки пясъчни форми... С удоволствие!
