30.03.2018 г., 19:43

За конкурса „МастърШеф"

731 1 4
2 мин за четене

 

Едно интервю на журналиста Жулиен Жасминов с кандидата за приза „МастърШеф“ Г-н Мишо Машев от ресторант „Голямата хапка“

Ж.Ж. Г-н Машев, добър ден! Разбрах, че сте кандидатствали за участие в конкурса „МастърШеф“! Бихте ли ни разказали за Вашите постижения и да споделите опита си в разработването на специфични практики във Вашата професия.

М.М. – Значи… Аз имам много практики. Не искам да споделям всички. Ще кажа само най-най-последните. Гледай сега, получих патент за една много интересна практика – чистене на ориз по десетопръстната система. То сега всеки може да вземе патент за всичко. Само за киселото мляко не може! Някой вече бил взел патента. Ама не българин! То ние българите  – слагаш закваска и ей ти на! Какво има тук да се взема патент! А оризът е голяма работа! Ето сега – супа с ориз – със и без месо, месо с ориз – със и без месо, мляко с ориз – със и без… е, така де, с мляко!

Ж.Ж. – Бихте ли ни разказали малко история за създаването на Вашия ресторант, за първите ви успехи…

М.М. – Значи… Аз го открих ресторанта, защото бабата направи една градина и я насади с тикви. Ама като станаха едни тикви! Та започнахме с варени тикви. Що тикви изядоха хората – тиква с канела и без канела, тиква със сладко и без, тиква на тава, тиква на скара… Много тикви бяха! После реших да поставя ресторанта на научна основа. Разработих тук едни курабийки, много хубави! Дори взех патент! Малко скъпичко излиза, ама пък е сигурно! Съставките са секретни! Тука има още от тях. Ето гледай, хвърлям ги на асфалта и гледай как подскачат – хоп, хоп! (Машев демонстрира патента си) Ама това нищо не е – организирахме конкурс за най-дълго подскачане и го спечели един клиент – 6 подскачания и сума ти метра навъртя…Ама нещо не ги поръчват в последно време…

Ж.Ж. – А някакви проблеми да споделите?

М.М. – Значи… Проблеми винаги има, но ги решаваме. Аз, като един съзнателен МастърШеф, реших… да обърна внимание на подчинените си, така… да ги мотивирам за работа! И повишихме всички – станаха Зам. МастърШеф. А леля Гинка, чистачката де, стана Пом. Зам. МастърШеф. И се получиха едни недоразумения… Леля Гинка каза, че не може вече да чисти, разваляли сме ѝ реномето! Напусна! Чух, че отишла някъде в Чехия, ама не като Пом. Зам. МастърЩеф!

Ж.Ж. – Да споделите бъдещите си планове?

М.М. – Значи…Бъдещите ми планове – някои от тях вече са тайна, а други обществеността ще ги оцени, надявам се, положително!

Ж.Ж. – Имате ли девиз!

М.М. – Разбира се! МастърШеф – това звучи гордо! Съответно – Зам. МастърШеф – това звучи гордо и така нататък!

Ж.Ж. – Благодарим на Г-н Машев за искреното интервю и за споделените секрети в работата! Желаем Ви успех в конкурса!

М.М. – Айде, тук съм ти сложил малко курабийки да почерпиш в редакцията! Айде, със здраве и мерси!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Силвия, Младене и Елена! И на вас - успехи и вдъхновение!
  • Много усмихнато, страхотно чувство за хумор!
  • Не "огняр", а "оператор на котел"! Та такива ми ти работи и с леля Гинка и сие. Което ни припомня, че българската реалност е основоположена на всевъзможни подобни фалшове. Много съдържателна история, поднесена с тънко чувство за хумор. С радост давам гласа си за успех в конкурса и поставям текста в Любими.
  • Ех, тия мастър шефове...

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...