23.02.2010 г., 10:55

За милостивия и благородния

1.4K 0 3

Душата, която разпознава неправди, не може да прояви благородство, а само милост.

----

Благородният не забелязва онова, от което милостта така насъщно се нуждае - греха и признанието. (чувал ли е някой за милостив бог, който да е благороден).

----

Милостивият притежава "силата" да прости, благородният - нехайството, че има за какво да се прощава (милостта е неблагородният опит за благородство).

----

Човек предпочита среща с милостивия пред среща с благородния, на първия има какво да похвали - недъзите си.

----

Благородният търси пълноценен живот, милостивият - приличен грях и изчерпателно разкаяние.

----

"Прости и ще ти бъде простено" е крайната неспособност просто да махнеш с ръка.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Едуард Кехецикян Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно предизвикателство...
    Ще се върна отново... не мога от раз да направя свестен коментар...
    Поздрав!
  • За жалост Карлайл не е прав, християнизирал е благородството. Нито в поведението, нито в учението си християнството не застъпва проявите на благородство. Благородството не е Христово страдание, за да го отнасяме към "венеца от тръни". Благородният не вижда зло в света, нито възприема трудностите в него като страдание. Благородният, поради характера си, никога не е жертва и даже трудно разбира парадигмата за жертвата. Аналогът на благородството в християнството, освен милостта, е и смирението. Но сравнение с благородството, християнското смирение съдържа гордост.

    Благодаря за коментара.
  • Карлайл казва: "Короната на истинското благородство е венец от тръни".
    Високи по дух са онези, които познават състраданието и прошката, но не и съжалението!

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...