За милостивия и благородния
Душата, която разпознава неправди, не може да прояви благородство, а само милост.
----
Благородният не забелязва онова, от което милостта така насъщно се нуждае - греха и признанието. (чувал ли е някой за милостив бог, който да е благороден).
----
Милостивият притежава "силата" да прости, благородният - нехайството, че има за какво да се прощава (милостта е неблагородният опит за благородство).
----
Човек предпочита среща с милостивия пред среща с благородния, на първия има какво да похвали - недъзите си.
----
Благородният търси пълноценен живот, милостивият - приличен грях и изчерпателно разкаяние.
----
"Прости и ще ти бъде простено" е крайната неспособност просто да махнеш с ръка.
© Едуард Кехецикян Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
За жалост Карлайл не е прав, християнизирал е благородството. Нито в поведението, нито в учението си християнството не застъпва проявите на благородство. Благородството не е Христово страдание, за да го отнасяме към "венеца от тръни". Благородният не вижда зло в света, нито възприема трудностите в него като страдание. Благородният, поради характера си, никога не е жертва и даже трудно разбира парадигмата за жертвата. Аналогът на благородството в християнството, освен милостта, е и смирението. Но сравнение с благородството, християнското смирение съдържа гордост.
Благодаря за коментара. -
Карлайл казва: "Короната на истинското благородство е венец от тръни".
Високи по дух са онези, които познават състраданието и прошката, но не и съжалението!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ще се върна отново... не мога от раз да направя свестен коментар...
Поздрав!