Какво ви се падна от баницата с късметите?Защото на мене ми се падна от всяка баница ,защото те бяха две:една по Коледа и една по Нова година - по три късмета:Да подаря старата си кола на приятел (макар че нямах кола), да си купя нова,здраве,щастие,късмет,нова професия,пари и ...прословутите компютри.

Парата от питата се падна на...тъста.да е жив и здрав!...Но всъщност, как започна денят тридесет и първи декевмри две хиляди и пета година?Започна с това ,че отидох до интернет залата си и...ми се обади интернет доставчика ми при когото работех от два месеца:

   -Имаш ли възможност да отидеш да провериш защо няма интернет на....и ми каза улицата където живееха няколко богати цигански семейства.

   -Няма проблем-казах аз .

   -Вземи ключа на колата от офиса,стълбата,пингвачката/с която проверявахме дали идва интернет до компютъра на клиента/и ми се обади като стигнеш.

   -Добре-казах ,а и как няма няма да кажа след като само преди десет минути бях взел петдесет лева новогодишен аванс-трябваше да си го оправдая,а и то какъв аванс ,беше си чиста заплата за декември или по –точно една трета от нея.

    Оправихме интернета на циганчето и си осигурих и един компютър за преинсталиране за следобед.И така към два три часа следобяд аз вече бях освободен от задължения към интернет доставчика си,като преди това бях преинсталирал компютъра на клиента и между другото се бях качвал на покрива на седем етажната сграда за да рестартирам една от излъчващите интернет антени към съседния град Летница,която се намираше на покрива и,редом с дуги сателитни антени на мобилни и кабелни оператори,а покрива приличаше на огромен храсталак от антени.В кутията където беше разпределителното устройство ,към стотина хиляди мушички се бяха свили да прекарат зимата и затрудняваха добрата връзка.Извадих буксата на антената,издухах десетина мушички ,които хакваха контакторите  и интернета към град Летница се оправи.J След това си отидох  в къщи и се приготвих за посрещането на новата две хиляди и шеста година.Обаче... Още от предния ден ме наболяваше един...мъдрец,но аз бях схрускал едни два аналгина и той ме беше отпуснал.Няколко часа преди настъпването на новата година болката отново се обади и аз отновно я атакувах с аналгини и тя премина....за да се появи отново с по-голяма сила  четиридесет минути преди настъпването на новата година?Вече не се издържаше!Помолих синчето да поиска колата от дядо си за да отидем да търсим зъболекър в настъпващата новогодишна нощ?!Синчето ме погледна загрижено и предложи да дойде с мен за да не катастрофирам заради голямата болка.В нощта край нас вече се чуваше предпразничната бомбичко-ракетна подготовка.Зад прозорците се чуваха смях и песни ...а мен зъбът така ме цепеше ,че направо започвах да забравям ,че след няколко минути настъпва Новата година!Стигнахме до къщата на зъболекаря,но....той не бил в града!

   -Звънни от моя телефон на друг зъболекар-предложи синчето,защото в моя нямах пари.

Позвънихме,но и другия не бил в града?...Зъбът продължаваше да ме цепи и не даваше да го докосна дори и с език...Оставаше още един зъболекар ,този,при когото избягвах да ходя ,защото пипаше много грубо.Нямаше как!Потеглихме натам!

Край нас продължавах да се чуват празничните фоейрферки .До Нова година оставаха около тридесет минути.Заизкачвахме се по стълбите,но внезапно аз започнах да се колебая ,че някой въобще ще ни обърне внимание.

    -Да вземем да се връщаме,какво ще кажеш-обърнах се към синчето аз.

    -И какво?Да те боли зъбът ли искаш?Точно на Нова година?!

    -Добре-кимнах  аз и се заизкачвахме към последния етаж.Зад вратите на апартаментите покрай които минавахме се чуваше веселие и глъч.Хората се веселяха в предпразничното очакване.А мен ме цепеше зъбът!!!

Позвънихме и на вратата се показа очуден млад човек.но като видя измъчената ми физиономия разбра ситуацията:

    -Зъб ли?

    -Да-кимнах аз.

    -Ей сега.Изчакайте доло пред кабинета.Заслизахме обнадеждени ,че може би той ще дойде,но,уви!На вратата се показа баща му- пенсионирания зъболекар,който не обичах!Той ме изгледа недоволно и промърмори:

    -Ами ако се бях напил?

    -Ами ние знаехме ,че ще ще сте трезвен и точно затова дойдохме ...първо при вас-поизлъгах го аз но той само изсумтя и нищо не каза.Отключи зъболекарския кабинет ,а аз седнах на стола.Погледнах часовника.До Нова година оставаха двадесет минути.В далечината вече започваше усилена артилерийска подготовка,която усилваше още повече болката ми.

  Зъболекърът се надвеси над мене и аз му посочих:

   -Горе в ляво мъдреца.

 Той взе едно изкривено шило и така ме натисна че аз извиках и отхвърлих ръката му.

   -Не ми блъскай ръката, де!-сърдито ме изгледа той.

   -Извинявам се,но ме заболя много и беше просто инстинктивно.

 Той ме изгледа и продължи да ровичка.

   -Този мост,кой ти го е правил-попита ме –

   -Д-р П...-казах аз

   -Какви ги е вършил-промърмори той и взе машинката за стъргане.Пусна я и застърга по зъбът за  който беше хванат моста.Но там нямах болка.След това взе едни иглички и взе да бърка навътре:

    -Тук боли ли те?

    -Не поклатих глава аз.Боли ме мъдреца!

    -Добре-кимна с глада той и ...продължи  да пробива здравия зъб.-Ще го пробия за да видя да не би да е от него.

За този мост бях дал сума ти пари и затова се обадих:

    -Но там не ме боли.Боли ме мъдреца!

    -Добре-съгласи се най-накрая той.-Защото ме съмнява че всичко е от моста,но щом казваш,ще пробия гнойната торбичка под мъдреца ти и би трябвало да те отпусне ,щом казваш че там те боли.След което взе отново шилото и го заби под мъдреца ми.Затворих от болка очи.

    -Плюй!-каза ми зъболекаря и аз изплюх в казанчето смесица от...да не казвам какво!

    -Започна ли да те отпуска?-попита ме той.

 Анализирах изтръпналите си от болката системи си и сякаш установих,че наистина е започнало да ме отпуска.

Кимнах с глава.Зад мен синчето обликчено въздъхна.През цялото време то стоеше зад мен и ме успокояваше.Моят малък бодигард!

  -Сега ще ти сложа лекарство и да се надяваме да те отболи-каза ми зъболекаря.-Но трябва да си направиш снимка и на моста.

   -Добре кимнах аз.Той ми сложи лекарството и аз почувствах как зъбът наистина започна да ме отпуска.

   Станах от стола и попитах:

   -Какво ви дължа?

   -Хйде карай-каза ми той,но аз му извадих все пак два лева,който той възмутено отказа.Или трябваше да му дам поне пет лева, или нищо ето защо побързах да се измъкна от лекарския кабинет за да избегна конфузната ситуация с моите жалки две левчета.В бързината си забравих и шапката и изпратих синчето да я вземе.

Качихме се на колата и потеглихме към къщи.Мъдрецът вече беше ме отпуснал на половина.Хората вече бяха наизлезли пред домовете си.До нова година оставаха по малко от петнадесет минути.Жена ми ни чакаше на терасата.

   -Какво стана?-подаде си главата тя навън.

    -Оправиха го-радостно я информира синчето и се затича да ми отвори вратата на гаража.Вкарах аудито на тъста и след това се затичах след синчето за да заема мястото си на масата където тъста вече беше приготвил чашите и бутилката с шампанското.Болката все повече заглъхваше.Изпих един Аолин и пет минути преди настъпването на Новата година болката почти...изчезна.?!Синчето гръмна шампанското и го разля по чашите с треперещи от вълнение ръце.

   ТЕЧАХА ПОСЛЕДНИТЕ СЕКУНДИ НА СТАРАТА ГОДИНА.ПРЕЗИДЕНТА ПРИВЪРШВАШЕ ПОЗДРАВИТЕЛНОТО СИ СЛОВО. ПЕТ,ЧЕТИРЕ,ТРИ,ДВЕ,ЕДНО !СТАРТ!!!

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА! 

   -НАЗДРАВЕ-чукнахме чашите си ние и си пожелахме много здраве,радост,щастие и успехи през новата година.После отидохме на терасата,където синчето започна да стреля с халосни патрони от газовия пистолет,който тъста му беше подарил .На улицата беше същинско бойно поле!Стреляше се и се святкаше от всякъде.Разливаше се шампанско и се чуваха радостни викове!

БОЛКАТА МИ БЕШЕ ОСТАНАЛА В СТАРАТА ГОДИНА!