20.11.2024 г., 8:50

За мълчанието

380 1 2
1 мин за четене

     Не се плашете от мълчанието, то дълъг път е към познанието. Насочено в правилната посока, то ще роди най-сладки плодове. Ако се съсредоточим добре в него, ще доловим изящната хармония на музиката му, ще чуем песента на непознати гласове на екзотични птици, звън от небесните камбани. Можем да се поучим за него от мъдростта на дърветата – с търпение те мълчаливо извличат с корените си сила от земята и ѝ придават форма с изящните корони на клони и листа.

     Само на струните на мълчанието и тишината, вятърът свири своите изтънчени мелодии.

     Мълчанието не познава ехото, надеждно пътищата им се разминават.

     И думите не го харесват, страхуват се от него, постоянно му обръщат гръб.

     Мълчанието е добър приятел, който никога не ще ни предаде. По-добре е човек да не казва нищо, отколкото да

казва безсмислени неща. То рядко може да ни създава грижи.

     Мълчанието е дар, но може да бъде и проклятие. Само мъдрите хора могат да го употребяват далновидно, с успех във всяка ситуация.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Хаджидимитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...