За мълчанието
Не се плашете от мълчанието, то дълъг път е към познанието. Насочено в правилната посока, то ще роди най-сладки плодове. Ако се съсредоточим добре в него, ще доловим изящната хармония на музиката му, ще чуем песента на непознати гласове на екзотични птици, звън от небесните камбани. Можем да се поучим за него от мъдростта на дърветата – с търпение те мълчаливо извличат с корените си сила от земята и ѝ придават форма с изящните корони на клони и листа.
Само на струните на мълчанието и тишината, вятърът свири своите изтънчени мелодии.
Мълчанието не познава ехото, надеждно пътищата им се разминават.
И думите не го харесват, страхуват се от него, постоянно му обръщат гръб.
Мълчанието е добър приятел, който никога не ще ни предаде. По-добре е човек да не казва нищо, отколкото да
казва безсмислени неща. То рядко може да ни създава грижи.
Мълчанието е дар, но може да бъде и проклятие. Само мъдрите хора могат да го употребяват далновидно, с успех във всяка ситуация.
© Иван Хаджидимитров All rights reserved.
