14.07.2020 г., 11:19

За шефа с любов

2.9K 6 15
1 мин за четене

 

Шефът  няма приятели. Той има приятелски настроени към него подчинени.

 

Когато си около шефа бъди щастлив. Шефовете обичат да мислят, че те са причината за твоето щастие.

 

Ако шефът ти се усмихне – усмихни му се и ти. Дори да те боли зъб.

 

Когато шефът говори трябва да се мълчи. Гласът  на шефа винаги звучи красиво.

 

Избягвай шефа, когато е в лошо настроение. В противен случай ще развали и твоето.

 

Ако искаш повишение формулирай внимателно въпроса. Важен е не отговора, а последствията от зададения въпрос.

 

Ако не обичаш да правиш комплименти на шефа – не ги прави. После и банята няма да ти помогне да се почувстваш чист.

 

Шефът не може да ти бъде приятел, но може отлично  да се преструва на такъв.

 

Поговорката „Мълчанието е злато” е задължителна при общуване с шефа.

 

Най-лошото е шефът да ти завижда.

 

Ако не се сещаш за шефа – добре, ако той не се сеща за теб – още по-добре.

 

Ако шефът ти мисли доброто не бързай да се радваш. Той мисли… мисли...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лиа, ами то и аз съм звяр като теб, но звяр в клетка. Нали знаеш неписаното правило: Щом не ти харесва, ами напускай работа. Безработни много. Иначе съм напълно съгласна с теб. За съжаление моите съседи са млади. А твоето предположение за недовиждащата баба си е направо идея за хумористичен разказ.
    Поне като ме ядосат съм продуктивна и пиша. Като потъна в блажено спокойствие по-трудно ми идва музата.
  • Кате, нямах предвид обидни епитети, а определено название на това някой да те шпионира в личен план. Има си законови ограничения за следенето на личния живот. А и не е работа, как си живееш живота, ако си вършиш, както трябва работата и личните ти социални дейности не са опасни за другите.
    За съседите... Ами те все са информирани, и често много грешно, защото цялата им информация минава през техния си светоглед. Като се замисля...Си представям някоя бабичка, която не довижда и всеки път, щом гаджето на дъщерята на съседите идва да я вземе, тя счита това за друг човек, защото дрехите са различни, защото е с шапка... Самичка се разсмях. За бъркането в личния живот си е мое мнение. Аз уважавам другите и избягвам да се бъркам в лични неща и съм звяр , когато някой се опитва да ми дава "тон в живота". Без значение за какво идва реч.
  • Лиа, в тоалетната нямаме камери, защото началството предполага какво се прави там. А относно личния живот, ти може да не споделяш, но има други източници на информация..например - съседите. Звучи откачено, но това е положението. Няма да използваме обидни епитети, защото няма смисъл.
    Така както ми споделяш значи си късметлийка. Има хора родени за лидери и шефове и с тях се работи по-лесно. Вършиш ли си работата - нямаш проблеми. Благодаря ти за разбирането и споделеното. Беше ми интересно.
    Здравей, Георги! Ласкаенето не е за всеки, особено ако си гнуслив и не ти идва отвътре. Благодаря ти.
  • Целуването на шефски задници, не е част от любовна игра...
    Поздравявам те.
  • Кате, тоя шеф да не е от НСБОП!!! Не питам, просто възкликвам. Навсякъде камери!? И в санитарното...Няма да се изказвам нататък, че ...За, написаното от теб, всичко си е реално, вярно и почиващо на факти от живота. Няма как да не го харесвам. Аз имам шефка и да ти кажа не е лесна, ала лично аз, много харесвам хора, които са родени за длъжността си и покриват критерии почти до максимум. Не е лесно,но е интересно и с нея се работи качествено, особено ако си от тези, които гледат да си свършат работата както трябва, а не да се скатаят. И мен, коментара на Пепи ме развесели,но ,както винаги е право в целта, или в случая, камъкът е в центъра на кеменоломната. Поздрави и пишете!
    П.П.А личния живот, може да ти го следят, когато си разрешил, в останалите случаи си има намеса и точно словосъчетание за това. Просто не се стърпях да го напиша.

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...