8.06.2017 г., 15:08 ч.

За слабостите, обожествяването и съдбата 

  Проза » Други
607 2 2
4 мин за четене

          В определени мигове от живота си изглеждам твърде студен. Студен до такава степен, че лесно човек може да си помисли, че аз не притежавам никакви чувства. Неведнъж ми се е случвало да получа етикет като: „мрачен“, „надут“, „безчувствен“, „зубър“ (колко ли души знаят значението на тая дума) и т.н. Истината обаче е, че като всеки друг, който е удостоен с щастието (и/или нещастието) да бъде роден в периода между 21 май и 22 юни, аз имам небивали актьорски умения. Умения, които ми позволяват не да играя няколко роли на веднъж, а да имам няколко същности в едно и също време. Трябва да бъде наясно, че подобно на всички останали човешки създания на този свят, ние, близнаците, също имаме своите слабости. За жалост аз намерих своята слабост твърде късно. Тя изплува едва щом реших да хвана перото и да се вживея в ролята на писач (държа на това самоопределение) из безграничното пространство на електронната мрежа, позната ни още като интернет. Тази моя слабост са тия девойки, които са надарени с умението да ценят изкуството. Още щом публикувах първото си стихотворение (04.03.2016г.) в интернет, аз научих за тая си слабост. Подобно на голяма част от днешните хора, страдащи от тщеславие, аз побързах да се похваля за този си „подвиг“ в социалната мрежа. Тогава [не щеш ли] получих харесване от една твърде необичайна дама. Щом отворих профила й не повярвах на очите си! Видимо личеше, че е от този изчезващ вид хора, който все още чете. Видимо беше, че разбираше от поне три вида изкуство! За мене това беше нещо наистина необичайно. Тогава разбрах, че жените може би владеят  качеството да сътворяват в пъти по-добре от нас. От този ден нататък моя слабост се превърнаха всички, млади дами, които се отдават на изкуството. За жалост обаче, когато получиш нова слабост не получаваш  съвети как да се отървеш от чувствата, които тя води със себе си. Чувствата, които променят из основи същността ти...

          Така започнах да ставам все по-предпазлив и по-предпазлив, започнах да си мисля, че тези девойки са богоравни, съдейки изцяло и единствено по тяхното творчество. Бях твърде наивен да си помисля дори и за миг, че съществува човек, който може да строши букаите на всичко отрицателно в себе си, при все в толкова крехка възраст. Исках или не... настъпи и ден 17-ти от месец май. Тази дата я помня главно заради всички значими събитията, които са се случили на нея преди 622 години - битката при Ровине, смъртта на Крали Марко, Константин Драгаш, Константин Балшич и т.н. Не щеш ли, 622 години след тактическата победа на Мирчо Стари аз направих първата си крачка към своята победа, след възможността да зърна една от девойките, които смятах за богоравни. Навлечен в своите сиви дрипи аз вървях по прашните пътища на десетия град и в далечината видях един познат силует. Този силует беше тя – една от малкото девойки, отдадени на изкуството, които ми бяха познати от социалната мрежа. Щом се приближихме един до друг засякохме поглед. Очите ѝ бяха тъмни и дълбоки. Кожата ѝ беше кадифена, а косите ѝ по-черни от зимна нощ. Запленен от нейното благолепие аз ѝ махнах с ръка и я поздравих. Тя надали ме чу, беше със слушалки (нещо напълно обикновено за младежите в днешно време). Въпреки всичко ми се усмихна. Или ме бе познала, или външният ми вид будеше насмешка, или и двете (това ще остане тайна за вечни времена). Щом се разминахме аз мигом извадих телефона си и започнах да пращам видео-съобщения до моя приятел от чужбина. Воден от радостта, че срещнах херувим, аз глътнах своята английска граматика и съобщенията ми навярно звучаха ужасно... След тази случка в повечето си творби, касаещи познанието, аз замених сухия образ на книгата с образа на девойката. Oпределено спечелих от тая среща, защото успях инуитивно да намеря пътя към различен стил в поезията, който до този момент за мен беше непознат. Няколко дена по-късно обаче успях да сграбча истинската победа от съдбата, когато реших да се свържа с тази познайница в социалната мрежа. Щом изпратих съобщение и видях „seen“ (без отговор)... Аз спечелих най-голямата награда, сиреч възможността да разбера, че не всичко е цветя и рози, че не всичко на този свят е възможно и че понякога тези, които обожествяваме тайно в мислите си, понякога не искат да имат общо с нас.

 

 

           Казват, че съдбата е мъдра и навярно имат право. Прокопий твърди, че това, което хората обозначават с думата „съдба“ всъщност не е нищо друго освен божията воля, а както всички ние знаем, Бог винаги е прав. Нищо в този свят не се случва случайно – било то добро или лошо [в очите ни]. Трябва просто винаги да имаме нагласата да потърсим скрития смисъл в своите разочарования, така както го търсим в своята радост. Забравена истина е човек получава повече, когато загуби и по-малко, когато спечели. Загубилият винаги има възможността да разбере на какво дължи провала си, докато победителят често е опиянен от своята победа и рядко се интересува от това как я е сграбчил. 
          Моята гледна точка, че зад всеки човек на изкуството се крие богоравен образ бе превърната  в прах от разочарованието, което изпитах, но въпреки това не съм съкрушен, а даже напротив, сега съм по-силен от всякога, защото успях да получа урок.

 

08.06.2017г.

 

Андрей Андреев

© Андрей Андреев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??