- Не сочи с пръстче, малка моя.
- Но... бабче, дядото ходи смешно - край високата, слаба жена с чисто бяла, сплетена в дебела плитка коса и малкото човече, облечено в пъстра рокличка с къдрици вместо ръкави, минаваше възрастен мъж, чийто десен крак бе видимо по-къс и походката му приличаше повече на танц, отколкото на спокойно ходене - защо да не соча с пръстче, бабче - детето повдигна тънките си веждици и отвори широко тъмните си маслинови очи.
- Не е прилично.
- Какво значи прилично - детето смръщи носле, не разбирайки.
- Значи да гледаме себе си, а не другите хора. Значи също, че някой ще погледне това, което сочим, друг ще ни погледне пръста, а трети ще ни погледне нас.
- И... и нали ще види същото като мен като му го посоча?
- Не е задължително, малка моя, с различни очи гледаме. Ако нещо за теб е красиво, за друг не е, ако нещо за теб е смешно, за друг не е, ако нещо за теб е грозно... Ела, ела да починем, че се уморих малко.
Старата жена приседна на малка пръстена могилка край пътя и погледът ù се зарея към близката горичка, там, където отиваха двете, за да берат билки. Пред очите ù оживя картина от буйната ù младост. Как тичаха и се криеха с другите деца в същата тази горичка, как си разпределяха роли и на нея се падаше да бъде сърна...
- Бабче, бабче - пискливото детско гласче я върна в настоящето. Момиченцето се беше облегнало с лакътчета на кокалестите ù колена и я гледаше с големите си маслинови очи - а тези, които ще ми видят пръстчето...
Усмихна се, погали детската главица и въздъхна:
- Те... те може много да ти се разсърдят, малка моя, защото нямат нужда някой друг да им посочва.
- А тези, които ще видят мен... - очите на детето хитровато се свиха в усмивка - не ми казвай! Същото е като това, което съм посочила...
Старата жена замълча, но в очите светна мъничко огънче: „Умница с ми ти... умницаааа"
Точно в този момент край тях прелетя голяма бяла пеперуда и малкото човече с радостен възлас заподскача след нея, протягайки ръчичките си и размахвайки ги като за полет. След минутка се върна при баба си, гушна се в скута и и хитровато запита:
- Видя ли я, бабче, пеперудката? Имаше големи черни точки отзад и сякаш имаше очички на крилцата.
- Видях я, малка моя, но точките не видях - възрастната жена се усмихна.
- Но... как, бабче? Бяха големи, гооо-леее-миии...
- Гледах теб, Детко, теб гледах...