- Не сочи с пръстче, малка моя.
- Но... бабче, дядото ходи смешно - край високата, слаба жена с чисто бяла, сплетена в дебела плитка коса и малкото човече, облечено в пъстра рокличка с къдрици вместо ръкави, минаваше възрастен мъж, чийто десен крак бе видимо по-къс и походката му приличаше повече на танц, отколкото на спокойно ходене - защо да не соча с пръстче, бабче - детето повдигна тънките си веждици и отвори широко тъмните си маслинови очи.
- Не е прилично.
- Какво значи прилично - детето смръщи носле, не разбирайки.
- Значи да гледаме себе си, а не другите хора. Значи също, че някой ще погледне това, което сочим, друг ще ни погледне пръста, а трети ще ни погледне нас.
- И... и нали ще види същото като мен като му го посоча?
- Не е задължително, малка моя, с различни очи гледаме. Ако нещо за теб е красиво, за друг не е, ако нещо за теб е смешно, за друг не е, ако нещо за теб е грозно... Ела, ела да починем, че се уморих малко.
Старата жена приседна на малка пръстена могилка край п ...