За съновиденията
Съновиденията превърнаха се в пурпурно. И се стичат по лицата ни кондензираните ни въздишки. Душата ми е влюбена... в откраднати моменти. Нощните часове ми говорят, целувайки ме... и съм в центъра на вълнолом. Пурпурното разгражда се и се сраства със бдението.
Захласнах се по докосванията на сенките. Които ме връхлитат и омайват. Посяват мирис на папая в ръцете ми... Обичам да обхващам лицето ти с дланите си... напомня ми на споделеност.
Замислял ли си се колко са красота има в насълзените очи? Колко са честни и смели... Свенливи са само усмивките им. Като причастие. След дъжд...
А днес душата е венец от незабравки. Толкова тленни, толкова мои. Ще разлистя косите си и ще ги впримча във споменното. Изгаряща бавно в сладкия огън, който запалихме в обет на телата си...
Коленича пред олтара на нощите си. С клетва за истинност на устните. Ще ти разкажа притча от миналото си. Ще ти разкажа как се роди вярата. И се обрекох на бдение. Ще ти разкажа за пурпурното на съновиденията. Някога свята кръв...
© Ралица Стоева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Искам да ти напиша нещо прекрасно и същевременно блгодарствено за това, което ни даряваш, но не знам как. Имаш изключително въздействие върху мен.
-
А днес душата е венец от незабравки...Браво!Всяко послание,което отправяш идва дълбоко от сърцето ти!
-
В сънищата са и спомените, и копнежите, и метите...
Нощите понякога са странини от чернобяло, до пурпурно...
Цветовете са ориентир...
Поздрав, Рали!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
