За съновиденията
Съновиденията превърнаха се в пурпурно. И се стичат по лицата ни кондензираните ни въздишки. Душата ми е влюбена... в откраднати моменти. Нощните часове ми говорят, целувайки ме... и съм в центъра на вълнолом. Пурпурното разгражда се и се сраства със бдението.
Захласнах се по докосванията на сенките. Които ме връхлитат и омайват. Посяват мирис на папая в ръцете ми... Обичам да обхващам лицето ти с дланите си... напомня ми на споделеност.
Замислял ли си се колко са красота има в насълзените очи? Колко са честни и смели... Свенливи са само усмивките им. Като причастие. След дъжд...
А днес душата е венец от незабравки. Толкова тленни, толкова мои. Ще разлистя косите си и ще ги впримча във споменното. Изгаряща бавно в сладкия огън, който запалихме в обет на телата си...
Коленича пред олтара на нощите си. С клетва за истинност на устните. Ще ти разкажа притча от миналото си. Ще ти разкажа как се роди вярата. И се обрекох на бдение. Ще ти разкажа за пурпурното на съновиденията. Някога свята кръв...
© Ралица Стоева All rights reserved.
