Докосни лицето ми, впий устни в мойте, вгледай се в очите ми! Искам за последен път да усетя, че си до мен, за последен път да бъда твоя. Нека тази тиха нощ бъде нашето "Сбогом". Знам, щом пурпурната зора разпилее косите си, ти ще изчезнеш като сянка в слънчев ден. Но сега остани при мен, за последен път. Да, нашата любов е невъзможна. Ти си нежен убиец, същество, жадно за алена кръв, а аз съм просто жертва на твоя глад, ти си демон, роден от тъмнината, а аз дете на светлината. Нима може любовта ни да продължава? Нима вампир с жена може да дели една съдба? Не, пътят ни е невъзможен. Ти винаги ще дириш сладката ми, топла кръв, а аз винаги ще се страхувам от звяра в теб. Но тази нощ това е без значение. Искам те напук на целия свят. Твоето ледено докосване ме изгаря като хиляди слънца. Отпускам глава на рамото ти и впервам поглед в мрака. Усещам мъртвешкия ти дъх, твойта студена прегръдка. Целувките ти ме карат да се чувствам така безпомощна, разпалват в мен невиждана страст. Не чувам, не виждам нищо. В главата ми отеква само твоя глас като песен на хиляди камбани. Но нощта бавно си отива и идва време да те пусна. Но защо не мога? Защо така се страхувам от идващия ден? Не, не мога да остана сама, не мога просто да те изтрия от себе си. Ти си тръгваш и нещо в мен умира, някаква непоносима болка ме прорязва. Не искам да виждам слънцето вече, не искам да усещам топлината на деня, щом те ще сложат края на нашата забранена любов. Спускам се с викове към теб и се вкопчвам в студеното ти тяло. Моля те да отнемеш и моя живот, както на хиляди други. Той вече не ме интересува. След теб остава само безкрайна пустош. Нима би ми го причинил? Прегръщам те, притаила дъх и усещам върху крехката си плът "Целувката на Смъртта". Това бе последният подарък от теб, най-скъпият дар, който можеше да ми поднесеш. Със сетни сили Прокарвам длан по мрачното ти лице. Нима това са сълзи? Нима мъртвото ти сърце бе разбито? Сбогом, моя любов.  Сега сме едно цяло. Историята на нашата забранена любов свършва тук.