„ Забранено за българи“- ч.3
Произведение от няколко части « към първа част
– Мамо, мамо, искам да видя по- отблизо кучето до тази лелка! Виж, колко е голямо! - Гошко дърпаше за ръката Зорница и все повече настояваше да доближат жената с кучето в ресторанта. Зорница се подчини на неспирните молби на сина си и се доближиха до непознатата с огромното куче.
– Добър вечер и buona sera - се чуха едновременно. Този простичък поздрав казаха и двете заедно. Засмяха се на съвпадението!
– Вие от България ли сте? Българи?
– Да! Тръгнахме по света, но колата ни се развали тук, до табелата на града.
Гошко се бе навел над кучето и го милваше като стар, добър приятел. А то, въртеше радостно опашка, сякаш цял живот е чакало детската милувка! - А Вие? - продължи младата майка - Но първо да Ви се представя, казвам се Зорница, а това е Георги, сина ми. И съпругът ми е тук, но той е в автосервиза, заради колата!
– Моето име е Клара. Клара Чавдаров! Баща ми е българин, но аз не зная езика, само една, две думи...Моят баща сега е на 85 години, но още помни името на селото от където е тръгнал като млад. И аз ходих там, с преводач, за да видя България и сестрта на баща ми, която е жива!
– И какво стана? Хареса ли Ви в България?
– Дълго търсихме селото, трудно го намерихме, а после се оказа, че е запустяло, а леля ми се е преместила да живее в града, но я намерихме.
– Алелуя! - радостно извика Зорница, която слушаше внимателно разказа на Клара Чавдаров, но жената я погледна сериозно! Стана права, с ръце на кръста, като делва! Изражението на лицето ѝ се промени, чертите му се издължиха! Очите ѝ стрелкаха с яд, а устните ѝ, се свиха в една тънка линия!
– Ей така, ме посрещна леля ми! Виждахме се за пръв път! - “А...значи ти си дъщерята на Чавдар. Беше се чуло, че се е оженил в Италия и има дъщеря! Значи, ти си това! И сега какво, за какво си дошла? Да му търсиш земите ли? Там не ви ли стига това, което имате? За земите си дошла, нали? За наследство? “ - и след всеки въпрос, ме избутваше все повече и повече от двора на къщата си...А аз исках само да видя леля си, братовчедите, да се запознаем, да им дам подаръците от татко и толкова! И накрая, през вечерта в хотела, откраднали чистачките от колата ни и я обрали...така ѝ не се разбра кой...
Зорница вече съжаляваше, че бе реагирала така прибързано на разказа на тази италиано- българка, но Клара, бръкна в джоба на роклята си и подаде на Гошко един бонбон! С усмивка!
– Мамо, как се казва на италиански , благодаря?
– Грация, детето ми!
– Грация! - повтори детето и взе бонбона от дружелюбно протегнатата към него ръка.
Фаровете на приближаваща към тях кола, ги осветяваха. Зорница разпозна гласа на мотора ѝ, а и не след дълго се чуха и думите на Явор.
– Зорнице, хайде! Качвайте се! Гошо! Какво говорите с тая...сякаш разбирате езика...Да не мислите, че ще спим тук, в хотела, пък макар и “ Алцек“ да се казва? Тръгваме! Зорнице, я виж, да не е изчезнало нещо от багажа! Тия...оправиха колата, взеха парите...аз си знаех, че не е голяма повредата...ама...
– Яворе, какво ти стана? Къде си остави доброто настроение? Забрави го на автосервиза ли?
Докато се водеше престрелката с думи, между майка му и баща му, Гошко се обади помиряващо...
– Тате, я виж каква кола! Еха...без покрив! Ще си купим и ние такава, нали?
– Гошо, до сега майка ти ме караше да гледам насам- натам, сега започна ти! Стига!- но все пак, погледна в огледалото, отминаващата кола - А...тази ли..бедняшка! Не му стигнали парите, за това си купил “Ламборджини„ с открит таван!
– Стига бе, тате! Ще продадем тази и ще си купим “ Ламбо...“- продължаваше да мечтае на глас Гошко.
– Да, да, ако продадем “ Марийка“, ще можем да си купим само две гуми за “ Ламборджини“ - то!
– Стига бе, тате!- продължаваше въодушевено да говори детето- ще спестяваме...няма да ми купувате нищо...дори и закуска!...
– Ммм...- беше отговорът на Явор, може би и той мечтаеше за същото, но не каза нищо повече...караше внимателно по непознатия път...
Фаровете осветяваха дърветата около шьосето...изправени като хора, стоящи на стража...
Зорница мислеше за баща си...за самотата му...за приятелите...Гласът на Явор, отново я върна в колата...
– Говорих с Иван, Зори! Познаваш го, нали? Помниш ли го? Сега живеел в Париж! Обеща да ми помогне да си намеря работа...поне за сезона...
© Румяна Друмева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Елка, благодаря много за “ любими“ ! Трогвате ме, приятели! Благодаря Ви!
-
Хубав разказ, все повече ми харесва! Поздрави!
-
Благодаря за коментара, Бени! Творчески идеи и успех ти пожелавам!
-
Прочетох го на един дъх, Руми!... И се натъжих...
За съжаление такава е действителността. Много правдиво си я описала. Поздравления! -
Mitvans. благодаря много за посещението и за “любими„! За мен е чест!
-
Хубав разказ. Поздравления!
-
ИнаКалина, Краси, благодаря !
-
Пишеш въздействащо Румяна, харесва ми. Поздрави!
-
Огромно Благодаря, Марианче!
-
Благодаря ти, Стойчо! Благодаря за “любими“!
-
Мила Българийо!Какви си чеда отгледала...Едни любознателни и добри,дваж повече нискокултурни,озлобени и затъпели от безпаричие, алчност и духовен недоимък!
Но,нейсе! И това ще се преживее!Идат млади образовани българи,не такива ограничени от идеологически причини,останали в миналото като непригодни за съвременното общество!
Всяка част чета и въздействието от прочетеното ме препраща в различни нюанси на пролетното настроение.
Благодаря, Румяна!
Приеми моите приятелски поздрави и пожелания за успех! -
Тогава не те познавах,Руми, сега трябва да измисля нещо......А това да ме виждаш по-често има чалъм-ще те последвам,че то в тоя калабалък пропускам много хора,ама и мен също....Сега ми "тече" един стих,е,не че не го коментират,ама отдавна ме "затапиха".Няма страшно!
-
Мила Иржи, благодаря ти за коментара! Радостно ми е, когато те “видя“ на моя страничка! Благодаря! А до Париж...ще отидем, ти като не ме взе в автобуса...(ха,ха,ха)!
-
Много мечти имат българите да живеят в чужбина,а като се сблъскат с действителността...много плащат,но пак са доволни.Грубяни има не само в България,а и навсякъде....Интересен пътепис си захванала,Руми,надявам се да има още.Ако Иван намери работа на Явор в Париж,ще пътуваме и за там,може би!
-
Eli. благодаря, че посети и сложи в “любими“!
-
Следя с интерес. Поздравления, Румяна!
-
Първите неща, които съм качвала тук преди години, са подобни впечатления от "света навън".
Много добре и интересно поднасяш случките! -
Пепи, благодаря! Хубав, изпълнен с творчеси идеи ден, да ти е!
-
Благодаря много, Младене!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
