Заекът отърва ножа
В средата на лятото сме, много от нас бяха в отпуск и един ден, решихме, да се разнообразим, като заминем някъде извън града и да си направим хубав пикник. Покрай града ни, има такива прекрасни местенца, където човек може, да се почувства, като, в рая, със шума на бистрата река и песента на птиците, с прохладата настанила се в короните, на вековните дървета. С дебелите сенки и мирис, на трева и със слънцето, прокрадващо се между клоните. Всичко предполага към романтика, смях и чудесно прекарване. Бяхме шестима неразделни, още от деца приятели. И, за да ни е по приятно, се разбрахме, всеки от нас, да вземе нещо от къщи , каквото и да е, само, да става, за ядене.
Стоян отглеждаше много зайци и с удоволствие реши, че ще заколим и опечем един голям заек, като се имаше в предвид, колко човека сме.
Започнахме подготовката, сол, вилици, ножове, разбира се и биричка, не забравихме даже одеяло. Натоварихме се, Стоян, Васил, Ирина, Златко, Тони и аз, в джипа, в клетка сложихме заека и с огромно настроение, сякаш бяхме тръгнали на сватба, се понесохме към баира.
Докато пътувахме мъжете разказваха вицове, смеехме се от сърце и не разбрахме, кога сме пристигнали на уреченото място. Избрахме една прекрасна поляна, а на около, вековна гора с мирис на смола. Разтоварихме багажа и започнахме, да събираме дърва за огъня. Васил се зае, да направи шиш и стойка, върху, която, да го монтираме и опечем. Другите започнаха, да приготвят салатите. А Стоян някак си замислен, гледа тревата наоколо, а ние го питаме, защо се е вторачил в земята, какво е намислил. А той погледна, как сме наредили мезетата, погледна клетката със заека и реши, да го пусне, да си хапне трева, за последно.
Ние докато се разберем, какво иска да ни каже и заека, сякаш разбра, че ще го колим, хукна през огъня, през мезетата, ние хукнахме след него, стана мазало покрай нас, а заека с още няколко скока и се изгуби от погледите ни. Настана суматоха, затичахме се в различни посоки, надали викове, сякаш ни гони мечка, но от заека нито следа, нито дявол. Никой обаче, не смееше да навлезе дълбоко, в гората, така след известно време, се завърнахме на поляната, заоглеждахме се един в друг, сякаш търсихме виновника, за това, че не успяхме, да го хванем. Но и никой не е предполагал, че домашен заек, иска в гората, да живее, без да се страхува.
И както се оглеждахме, разбрахме, че Ирина липсва от групата. А тя имала нужда от облекчаване и отишла навътре в гората, да си свърши работата. Но, когато започна гонката на заека, ние толкова силно викахме, че тя не е могла да свърши нищо, дори не е успяла да си дигне панталона, а като погледнала назад, по посока на гласовете, видяла заека, като препариран, стои пред нея и не мърда. Първата й мисъл била, да се хвърли със скок и да го залови, но терена бил трънлив и рискувала, да се нарани. Взела мигновено решение, съблякла панталона и го заловила, като в мрежа. А то се свило, треперейки в ръцете й, без да помръдне. След малко я гледаме върви доволна, в едната ръка държи заека, а в другата, панталона. а ние на какво по напред да се смеем, на голия й задник, или на уплашеният заек! Постоя малко, после се сепна, разбра, защо така се смеем и каза, че щом това се случи, значи, заека няма да се коли. Сложи го обратно в клетката и побърза, да си облече панталона . Пикникът приключи, както беше започнал, с много смях и закачки, а заека отърва ножа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
