Заключена радост
Моя приятелка подари на Герито балон - голям и жълт, от ония, които летят нагоре, когато им пуснеш връзчицата. Голяма радост беше! Балонът летеше нагоре, а Герито го връщаше надолу, дърпайки връзчицата. Най-накрая Герито реши да отидем в градината и да пуснем балона на свобода. Речено-сторено, отидохме, там играеха много деца. Порадваха се на балона и го пуснаха. Скачаха, викаха децата, докато балонът се изгубваше високо в небето, носен от лекия ветрец.
Сред всеобщата радост Герито се умисли и натъжи.
- Защо, Гери, си тъжна? - питах я аз.
- Защото моята радост отлетя! - и зарони сълзички.
- Не е отлетяла, Гери, а влезе в сърцето ти радостта от летящия балон. Не тъжи - успокоих я аз.
Погледна ме тя с черните си очички и каза бързо:
- Заключ! - и завъртя пръстчета до гърдите си.
Герито заключи радостта в сърцето си, да не би да отлети като красивия и балон. Успокоена, тя бързо забрави за балона и вече мислеше за новите радости, които и предстояха. Вечерта получи подарък кукла Барби и балонът окончателно беше отлетял от съзнанието и, но радостта остана заключена в сърцето и завинаги.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
