Закъснение

  Летният дъжд поднасяше своите нежни капки по земната повърност, които се разбиваха наоколо. Еднинствен силуета на млад мъж се забелязваше в пороя. Хари - млад и красив мъж, се разхождаше и обмисляше нещо - света не съществуваше; тихо потопоен в размисли. Не беше същият от както се запозна с Линда преди време в клуба, в който работеше като охрана
  Банална случка... поглед през рано, питие, танц... любовна искра. Двамата си подхождаха... млади и красиви. Линда беше дъщера на местна важна клечка и постояните и проблеми в семейстовото я съсипваха. Накрая реши да остане при единствения човек, който наистина я разбираше и я подкрепяше във всеки един момент - Хари. Проблемите обаче продалжаваха и крехката психика на момичето трудно издържаше на напрежението и посегна към порците -цигарите, алкохола... Това бяха предимно поводите за множествтото им скандали, тъй като Хари постоянно се опитваше да я обеди да се върне при семейството си. Въпреки всичко, те се обичаха...
  Хари продалжаваше да броди под изливашия се дъжд, все така потопен в размисли. Телефон извъня: той горореше нервно, но нищо не можеше да се разбере от умиращите капки дъжд наоколо. Затвори и продалжи по улицата, където само дъжда му беше близък. Стигна до края и сякаш небето се разтвори над него и той се обърна рязко назад. Очите му горяха като жертвени огньове - жарки и кърваво-червени. Една сълза се отрони, проряза лицето и се спря за миг там... и като че ли разтресе света наоколо, падайки върху ръката на мъжа. Хари трепна - една единствена сълза го попари, както пожар не би могъл. Той стисна ръце в юмруци и побягна назад... Тичаше по мечтата, по любовта... беше време да се върне, където му е мястото...
  Слънцето прокарваше плахо своите лъчи през масивните облаци, поигра си наоколо и отново се скри... Лъч надежда озари Хари, че би могъл да промени Линда и да я откаже от пороците. Стигна до апартамента, но нямаше никой. Дълго звъня, накрая отвори вратите със сила. Беше тихо... нейния аромат се носеше навсякъде и лека музика звучеше в апартамента. Незабележима усмивка пробяга през лицето и той се запъти към стаята. Отвори вратата и усмивката се превърна в сълзи, кървави сълзи се стичаха от лицето му и той падна на колене до тялото, което видя. Линда лежеше до леглото; сякаш спеше, но с отворени очи. В едната си ръка стискаше няколко странни таблетки, а в другата малък лист на който пишеше: "Животът ми е дъх, от който не мога нито да вдишам, нито да издишам. Ако избягам от него, ще намеря покой... и вероятно ще бъда истински щастлива". Хари се обливаше в сълзи, прегърна я и викаше името и... искаше да си я върне, но беше късно... Посегна към 9мм и го обгърна  с ръце като за последна молитва, доближи устни до нейните, които бяха все така топли и нежни. Вкуси като от отрова, от която лек няма и се отдръпна. Лицето на момичето беше потопено в сълзите му; то не беше нито живо, нито мъртво... беше просто красиво... От апартамента се чуха още отчаяни викове и изстрел... и всичко утихна
  След няколко часа сирени от линейки огласиха улицата. Лекарите ги намериха хванати ръка за ръка, щастливи и вечно влюбени...