Дойде време погребалното шествие да тръгва. Музиката започна да свири своя злокобен марш. Най-добрите приятели на Огнимир взеха ковчега на ръце. Той завинаги напускаше своя дом. Най-отпред вървяха Деси и Боян, носейки голям венец, на който в средата беше портрета на Оги. Навред, където минаваха, хората се спираха, за да отдадат последна почит на този млад човек. На мнозина в очите се появяваха сълзи, други тръгваха с траурната церемония. Деси не усещаше къде стъпва. Паветата под нея подскачаха, но тя стискаше зъби и вървеше.
Отидоха до спортната зала, там, където започна неговото щастие. Това беше последната разходка на Огнимир в родния град. Той мълчаливо се прощаваше с всичко, на което се е радвал до сега. Когато стигнаха до знаменития гроб, Деси не издържа и падна до ковчега, сякаш искаше да вземе от смъртта своя любим, с тази последна прегръдка. После, като насън, чуваше буците как една по една удряха по ковчега, отнасяйки Огнимир все по-далеч от нея. С разтреперан глас, задавен от ...