И тъй, животът продължи. ЗаЯкът след нанесената корекция от Господ не спря да пише и пали свещи. Не за друго, а защото стана примамлив КурБан за всички, особено за поетите в гората. Всъщност всички в гората се смятаха за поети. Много се учуди, когато няколко овце му предложиха да го изядат, за да не става зян, но след като им обясни, че те пасат трева и няма как да го изядат, те си запушиха ушите със слама, което според тях е налагане на Бан. Другото от КурБана си го оставиха за тях. Обаче след Бана не чуваха и самите себе си, тъй че в гората се носеше неистово блеене, което стадото приемаше за поетична музика.
Един ден, както си седеше на камъка и пишеше, пристигна запъхтяна Лисицата.
- Геде... оне... Гедеоне... Открих, как да са съгласиш, да станеш КурБан!!!
- А бе, Лисо, не са отказахте и не са отказахте да ме ядете. Май туй Я, дето Господ ми го сложи ви засили апетита. Казвай сега, какво измислихте.
- Решихме да издадем стихосбирка с твоите некролози.
- Лисицо, ти от глад си са побъркала! Моите некролози не са стихове.
- Ми и аз туй виках на Бухала, ама той каза, че малко ша ги пипне и ша звучат, като песова ли беше, или бесова поезия. Уф, обърках са, то май са казваше "а на песова поезия". А бе, нещо свързано с пес.
- Виж сега, не искам да ме издавате и не искам да ставам КурБан. Оставете ме да си живея мирно и кротко.
От храстите изскочи Кумчо Вълчо с мека шапка на главата, килната пред очите му. На няколко пъти се удари в дърветата пред него, щото не виждаше, но накрая стигна благополучно до ЗаЯка.
- Здрастиий, ЗаЯк. Ко става,ша та ядем ли? Щот аз вече написах стих за туй. Слуши:
Очите ми са замъглени от любов,
защото ЗаЯк бяла перла бе в небето.
Търкаля се по хълмовете моя зов
сатенени мъгли бълбукаха в гърнето.
- Чакай, чакай сега, Вълчо... Шапката ти ме впечатли много, но явно под нея си си пак ти.
- ЗаЯк, че не разбираш от поезия ми е ясно, щото цялата глутница ви и ма хвали за туй стихотворение. Даже две вълчици прайха секс помежду си, щото са възбудили от мойта мъжественост. Ама е излишно да ти обяснявам таквиз неща, щот ти си ЗаЯк и не разбираш тънкостите на пейзажно-еротичната поезия. Всъщност я идвай с мене да ти покажа, кво значи да пишеш поезия. Като видиш ша искаш да та издаваме и да та прайм КурБан.
Цялата група тръгна от полянката и след 300 метра стигна до друга поляна. Там стоеше Костенурката и до нея имаше няколко големи печата.
- Ооо, Приятели!!! Добре сте ми дошли! Ама защо мъкнете и ЗаЯка?! Не помня, но май му сложих Бан. Само ще ви помоля за малко тишина, щото завършвам 3987 си стихотворение за тоя месец.
Клеопатра, тъй се казваше костенурката, вдигна един от няколкото печата, на който с римски цифри пишеше "Х куплет" и го удари на листа.
- Готово. Свърших стихотворението.
На Гедеон му стана много интересно, как едно толкова бавно животно пише по 4000 стиха на месец и запита Клеопатра.
- Виж, много е просто. Тука нали виждаш има 15 дървени печата. На всеки от тях, Кълвача ми е издълбал по един куплет. За да стане ново, различно стихотворение им сменям поредността и готово.
Всички събрали се започнаха да викат "Браво!!! Разкош!!! Ти си най-великата поетеса!!!". Кумчо Вълчо се провикна:
- Кажи му и туй за метафорите, дето го измисли и вече цялата гора го ползва, за да пише любовно-пейзажно-еротични стихове и да се съвокупляват.
- Ами то е пак същото. Ей тия, малките печати са с метафори. Просто затваряш очи, грабваш, който ти падне и го биеш, след туй пак със затворени очи хващаш друг и тъй става Висшата Поезия.
- Така стихът няма смисъл!- каза Гедеон.
- Уф, ЗаЯк... Ти, къде си чел Висша Поезия със смисъл?! Тя затуй и викат Висша, щото няма смисъл.
Гедеон се замисли и почеса дългото си ухо със задния крак.
- Вижте, какво... Не искам, да ме издавате, нито да влизам във вашия литературен кръг, за да ставам КурБан. Ще помоля, Господ да махне това голямо Я и да ми се оправи живота.
И Господ, понеже е милостив, изтри голямото Я и написа едно голямо П по средата. Тъй от ЗаЯк стана ЗаПек. Вече всички в гората му сложиха Бан и се отказаха да го ядат, за да не хванат литературен запек.
Оставям на, Щурачето да пише продължение на приказката :)
Нищо, че и на нея и сложиха Бан, да мълчи.
© Гедеон Всички права запазени