И тъй, животът продължи. ЗаЯкът след нанесената корекция от Господ не спря да пише и пали свещи. Не за друго, а защото стана примамлив КурБан за всички, особено за поетите в гората. Всъщност всички в гората се смятаха за поети. Много се учуди, когато няколко овце му предложиха да го изядат, за да не става зян, но след като им обясни, че те пасат трева и няма как да го изядат, те си запушиха ушите със слама, което според тях е налагане на Бан. Другото от КурБана си го оставиха за тях. Обаче след Бана не чуваха и самите себе си, тъй че в гората се носеше неистово блеене, което стадото приемаше за поетична музика.
Един ден, както си седеше на камъка и пишеше, пристигна запъхтяна Лисицата.
- Геде... оне... Гедеоне... Открих, как да са съгласиш, да станеш КурБан!!!
- А бе, Лисо, не са отказахте и не са отказахте да ме ядете. Май туй Я, дето Господ ми го сложи ви засили апетита. Казвай сега, какво измислихте.
- Решихме да издадем стихосбирка с твоите некролози.
- Лисицо, ти от глад си са поб ...