Записки на главния готвач
Щях да падна ат смях, когато онова дърто мекере падишахът изплюска цял гювеч свинска пача, барабар с лайната и поиска още. Викам си – тя е ясна - така или иначе ще ми режат главата, ами чакай поне да те нагостя хубаво, мамицата ти поганска. То пък взе, че му хареса. Изкла сума народ от бранша този серсемин – най-известните готвачи в цялата империя, защото все им намираше кусури на манджите – или безсолна или пресолена или с много подправки или без подправки или тлъста или чорбалива – няма угодия. Такова диване на престола не бяхме имали отдавна – хем маанджия*, хем боазлия**. Ама и обича да реже глави. - „Който - казва - не ми угоди на тертипа – отива на дръвника“.
„Така ли? Чакай, Сукин сине, да видим ти кого си тръгнал да туряш на дръвника!“ Хич не ми пука, че е „баш бабаит“ и баща на правоверните. Курдисах му гювеча, както си знам и това е. Е, не беше нито мухоморки, нито боб чорба с арсеник, нито агнешко с цианкалий; няма сега да си турям грях на душата. Д ...