Записки от лудницата
Не е ясно защо съм се пръкнал такъв гениален. Прадедите ми са съвсем обикновенни хорица: Един министър на търговията, двама командващи армия; няколко професора,един нобелов лауреат и толкова! И изведнъж Аз! Ренесансова личност с принос във всички области. Забелязаха ме и ми осигуриха място и време да работя. Дори лекарски надзор и охрана! И няколко събеседници за компания. Търпеливи и от класа!Айнщайн, Наполеон и принцеса Анастасия.
И така:Започвам делото на своя живот!
Седнах да закусвам с филия, но филията реши да избяга с маслото. Тръгнах да я гоня по коридора но се оказа, че антилопата от детската стая също иска част от менюто. В края на краищата остана само кафето, което ме погледна подозрително и каза: ‘Ти ли си виновен за всичко?
Поръчах ново кафе, но чашата ми отвърна: ‘Няма да се съглася без предварително одобрение от бюрото за сънища.’ Опитах се да пия, но кафето избяга по масата и се запозна с моята книга за самодоволни таралежи. На изхода ми подадоха чек за 5 секунди радост.“
Отворих пощата и намерих писмо с надпис: ‘Вие сте спечелили…’ – но печалбата беше в отпуска. Колегите се появиха като сенки, а компютърът започна да ми чете гласно личните ми бележки от 1997 г. Бях шокиран, но нямаше време да се изплаша – принтерът вече раздаваше сертификати за ‘Абсолютна несъгласие’.“
Отидох на пазара да купя ябълки, но ябълките решиха да се самоорганизират в синдикат. Продавачът започна да ми обяснява колко е тежко да се преговаря с плодове, а аз си мислех за пенсията на магарето, което ни гледаше отстрани. В крайна сметка си тръгнах само с вятъра.
Съседът започна да свири на тромпет посред нощ. Опитах да се присъединя с чайник, но чайникът отказа. На сутринта вратата ми беше облепена с инструкции как да свиря правилно на всичко в кухнята. Реших да се предам и се записах на курс по караоке за глухи.“
Влязох в библиотеката и всички книги започнаха да ме викат. Една рече: ‘Слушай ме, иначе ще се върна като призрак!’ Друга добави: ‘Не вярвай на първата, тя е само втора ръка история.’ Аз само кимах, докато библиотекарката се обърна към мен и започна да раздава бележки по граматика.
Отворих пощата и намерих писмо, подписано от моята сянка. В него се казваше, че съм длъжен да участвам в конкурс за най-смешна грешка на седмицата. Опитах се да откажа, но пощенският гълъб вече беше подписал договора и започна да ми чете условията на испански.
Включих телевизора и вместо новини се появи филм за социализма, в който авторът се оказа гарнизонен офицер. Баба ми водеше статистика за всички хора, които са заспали пред екрана, а аз се опитвах да се регистрирам като допълнителен герой. В края на програмата микрофонът ми шепна: ‘Ти си главният абсурд, не забравяй!
Поръчах обяд, но печката реши да участва в социалистически експеримент. Опитах да я спра, но тя вече беше наредила столовете по азимут. На масата останаха само бележки с инструкции за чайници, които бяха само претоплени.
Дойдох да подам молба за разрешение да подам молба. Чиновникът отбюрото ми подаде формуляр с 27 печата и 13 подписа. Опитах се да попитам кой го е подписал, но бюрото ме погледна строго и каза: ‘Всички са заети с контролното.’ Подписах и си тръгнах с една обувка, другата остана за архива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слав Коруба Всички права запазени
