Спеше, но сънят и бе толкова неспокоен.Въртеше се бълнуваше и сякаш без глас викаше, но нямаше кой да чуе сякаш безмълвните и писъци...Какво ли сънуваше?
-Не!Не искам това да е края...Обичам ви!
-Здравей мило момиче!Не не се плаши, аз съм тук просто, за да те предупредя.Усещаш го нали...да имаш много малко време, наистина трябва да кажеш обичам те на всички, на които държиш...да на всички...спокойно имаш достатъчно време....
-Ели, Ели събуди се!Спокойно това е само сън, не се страхувай, аз съм до теб.-нежния глас на майка и сякаш отекна в главата й.
Момичето стана, облече се, закуси набързо и излезе.Не знаеше какво да прави.Сънят и сякаш я преследваше,Усещаше,че нещо не е наред, но реши да последва сърцето си и да каже на всички,които цени и обича колко много значат те за нея.
Треперейки от страх се прибра в къщи и заговори на родителите си:
-Благодаря ви.Благодаря за всичко,което ми дадохте, за това,че ме възпитахте, че ми дадохте живот и бяхте с мен и в добро, и в зло.Обичам ви наист ...