-Ето го! Там, до оградата!
-Изглежда ми спокоен.
Познах го. Да, това беше той. Деляха ни само няколко крачки, но не спрях. Подминах го, а той сякаш не забеляза. И как би могъл?! Имаше една моя снимка от едно светско събитие, но там гримът и прическата си казваха думата. Сега съм друга. Не, сега съм себе си. Той продължи да се оглежда в очакване на моето пристигане, а аз тайно го погледнах през рамо. Не беше сбогуване, само временно отлагане на неизбежното.
-И да ми се обадиш, ей! Ще чакам подробности. - прошепна съзаклятнически Диана докато спираше едно такси.
Изпратих приятелката си, за да продължа по своя път. А той беше право към него. Приближих го привидно толкова уверена и спокойна, а в мен сърчицето ми се беше свило.
-Здравей! Отдавна ли чакаш?
-Здравей! Да! Всъщност не! Ти, ти не мина ли преди малко покрай мен? Не бях сигурен, че си ти.
-Да, аз бях. Изпратих една приятелка.
Сега сме двамата. Хората около нас нямаха значение. Времето спря. Не откъсвах
очи от неговите. Просто несъ ...