Седнали на дървените, нови пейки и обградени от зеленина, със Сузи се взирахме с интерес в банкнотите, които държах. За нея те бяха новост и много ѝ харесваше да произнася думата “лев“. Нямаше как да не се съглася с испанската си приятелка, че ще е много жалко когато заменят тази красота с еврото. Поне докато пътувахме из Европа с влак, за да опознаем малко повече континента преди да стигнем до моята татковина, бяхме убедени, че тази замяна е неизбежна. Взирайки се, обаче, в тези разноцветни хартийки с образа на Георги Димитров, гроздоберачка и заводи не бях толкова сигурна.
- Кали, убедена ли си, че това са вашите пари?- с недоверие ме погледна Сузи. – Онези, които ми показваше в интернет бяха различни. Да не са те измамили в чейндж бюрото?
- Това е Централна Гара София, амига, не сме на улицата. Няма как да ме измамят. Случва се нещо странно, но още не ми е ясно какво е то. Тези левове са същите каквито бяха в моето детство. Когато попитах в бюрото защо ми дават такива стари пари, же ...