Здрав до края
Здрав до края
Когато съм се раждал съм сигурен, че съм изревал от радост. Майка ми ме е гушнала щастлива, че съм здрав. Бях здрав и като дете и като юноша. После бях здрав работник в завода. Успях и да се оженя. В началото беше прекрасна, но когато се родиха децата стана непоносима. Децата ми и те бяха здрави. Изучиха се и се разкараха. Животът ми мина прекрасно, за съжаление няма да мога да видя внуци. Просто всички са мъртви. Като казвам всички, всички. Жена ми, децата, комшиите, родителите ми починаха преди това. Днес се събудих с тежък махмурлук след тежка битка с една бутилка ракия вечерта и всички са мъртви. Не знам какво е станало, но намерих жена ми мъртва в спалнята, когато се качих от мазето, където съм припаднал. По улиците на градчето, в което живея няма никой. Разхождам се и влизам в магазина на две преки от нас. Вътре няма никой. Гледам на касата някаква касиерка обърнала очите. Очевидно съм изпуснал момента да умра като всички! Останал сам в целия свят с милиарди мъртъвци. Боже възможно ли е да съм толкова здрав, че да не мога да умра? Отварям си едно кенче с бира и сядам на тротоара. Отпивам и гледам замислено слънцето как препича. Въпросите си вървят в главата ми, но аз не им обръщам внимание. Бирата свършва, отивам за нова и си взимам нещо за ядене да се подкрепя, докато паля огън пред магазина и закачам на един метален шиш няколко вида меса, малко лук, чушки, и домат. Гощавам се добре целия ден и когато се стъмва се занасям към вкъщи. Хубав ден беше днес. Малко самотен, но поне жената не викаше по мен. Лягам в леглото и над мен застава някаква сянка, която ме пита:
- Снощи как съм те пропуснал?
Костадин Койчев – Kovak
15/09/2023 год.
© Костадин Койчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Същото усещане изпитах, когато прочетох "Денят на трифидите"... но пък финалът...ах, финалът..
-
Коста, явно си влязал в период на "черния" разказ. Яко пиене, махмурлук и след няколко щастливо безпаметни часа - бам, бам! Идва страшният удар. Браво за оригиналните хрумки за неочаквания край.
-
Не знам защо финалът ме разсмя. Може би защото тъкмо си помислиш:
— "Отървах кожата и този път"!
И бум...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Люси от известно време пробвам да пиша кратки разкази, и се получат все такива. Ще опитам нещо по-весело следващият път.
Надежда радвам се, че и този леко постапокаптипен разказ те е разсмял
Жени "Денят на трифидите" от кой е, звучи интересно?