Здравец - ч.2
Погледнах старицата с неразбиращ поглед, недоумявах...
– Вземи, вземи миче! Здравец е, засей си го! За здраве!
Успях да кажа само едно,
– Благодаря... ама... защо? ...и тя слезе.! Вратите направиха “ пшътъ... пшътъ“ ,като въздишка от нашите глупости и автобуса - тръгна !
Само гласът на майката с децата, остана да виси във въздуха
– Саката, пък тръгнала! Не се ли виждаш , ма...
Мина време, забравих за случката от.
Бях вече засадила здравеца в друга, по-голяма саксия, поливах го, грижех се за него... но подробностите за неговата история - забравих !
Дойде отново време за преглед при доктора. Той огледа внимателно последните ми изследвания, погледна ме и с усмивка ми каза,
– Е, да се радваме. Болестта ти е спряна!
Не зная, да се радвам ли, че съм вече без тия разсеийки, или да плача - все пак си оставам без крак...
“ За здраве! Здравец - за здраве!“
Старицата ли бе вълшебница, или цветето?
Ами ако ми беше подарила мушкато? Какво ли щеше да стане ?
Ама то... мушкатато... да не го мисля! Те ни го подаряват от време на време роднините, а след изборно - политиците!
Та така, де! Пролет пукна, а аз - не ща !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Друмева Всички права запазени
