24.04.2014 г., 0:04 ч.

Зелени ябълки 

  Проза » Хумористична
1256 0 7
4 мин за четене

 

Не ме гледай, че съм стара и ходя с два бастуна. За разлика от тиквата на моя старец в мойта всичко си е наред.

Откача си човека  редовно, даже и по няколко пъти на ден и те така!... И не само, че  превърта ами и тарикат го раздава. Оня ден излизам да пусна кокошките, като си мисля, че е у тоалетната. Излизам и какво да видя! Подпрял стълбата, укикерил се на черницата и сече клонки за козите.

И като  му креснах:

            - Абре! Джанъм! Ти на колко си години бре! Ще паднеш та ще си счупиш некой крак, и  к`во прайм с теб после!

А той от възрастта си се възползва и на глух се праи. Чува само га му изнася. Гледа ме и се хили , „прас” с манарчето, поглежда ме, усмихва се и пак „прас” и пак  поглежда...

Нарочно го прави! Не моем му понасям лукавата усмивка. Последния път кога ми се смя така беше заради наште убосници.

Те деца! Мили са ми, пък са ми и правнуци.Обаче тия двамата....ТИЯ ДВАМАТА!!!

Момиченце и момченце, кое от кое по-серт. Аз две деца съм отгледала и четири внучета. Ама тия двете...! Па и за капак дъртака не ми помага. Га, че даже и ги подкокоросва та да ме дразни.

Беладжии ви казвам!

Калпазани!

Бехме с момчето и мойта откачалка на хубавата ни градина. От една страна гора, от другата река. Да ти е кеф да поливаш! Та занимаваме си ние начи с наште си земеделски работи а манечкия задърпал големия си камьон и „рррРРРРР” насам, „врррррр” натам. Изглежда сме се улисали,  та не съм и усетила, кога спря това негово „врррр” щото като дигнах глава: Бре! Нема го!!! Леле като се уплаших. Викам си, у реката е паднало. Развиках се, завайках се. Шаш и паника! Дядката дига и той глава, ама със закъснение. Оглежда се хубаво и след малко  ми вика:

              - Ей го твоя удавник. Глей к`ва бойниа походка вади.

Поглеждам аз, малкия метнал една пръчка като пушка на рамо иде откъм гората, застава пред мен и започва едно такова възмутено:

              - Бе няма бе Бабо! Няма! Н - Я -М - А !!!

              - Какво няма бе багабонтино! Яла ми ела ти тука да ти кажа аз какво има и какво няма.- A той с една усмивка кат на дядо си ми отговаря:

              - Няма мечки. Няма! Ти нали каза тука да седя, да не ходя в гората, че там мечки имало. Оттам идем. Няма мечки и това си е! Търчах, обикалях, дебнах,  мечка не видях. Няма мечки там! Н – Я – М – А !

Ха сега де! Как да му се скараш на детето?!

Ами другото?!

Де не мислите, че кат е момиче е по-послушно! Нали го заварих на двора, клекнало до кучето и с едната ръка му държи муцуната а другата пъхнало в устата му. Бърника вътре и нещо си мърмори. Направо изтръпнах кат е видех. Овчарката по-голяма от нея и само да рече „гриц” и ше и замине ръчичката.

-         Абе... ееей! Какво правиш ти?!

А тя отговори така, все едно върши най-обикновеното нещо на света.

-         Ааааа,  ами броя му зъбите бе бабо!

Не и казах нищо, щото точно тогаз чух моя как се додътри зад мен и ми вика:

           - Глей... глей ка се е уцъклило псето от страх, все едно е  на заболекар.

           - Бре ти сърце немаш ли кратуно такава та все на майтап обръщаш

Както се кикотеше спря изведнъж, погледна ме едно таквоз мазно и ми вика вдигнал пръст кат даскал.

            -Житейска философия, мила моя! Житейска!!!

Връцнах се сърдито и се прибрах в къщата. Яд ме беше, че все аз трябва да им се карам а той гледа само да се посмее.

Ама к`во да му кажеш! Превърта си човека и това е!

Обаче последния път, като ги заварих тия мойте правнученца  под ябълката така им се развиках и разкряках, че се уплашиха горките. Такава хубава ябълка си имаме а те навели една клонка късат, ръфат и се кефят.

             - Абе убосници! Не видите ли?! Зелени са още, оставете ги да узреят. Недейте така, зелени са, ще ви стане лошо. Не късайте от ябълките, ей,  че незнам дали ме разбирате!

Спряха и си намериха друго занимание. Обаче мъничко по-късно иде при мен моя дядка и така се смее, че вдигнах едното бастучне към него:

- К`во се лендзиш* взел та гявол!

- Абе ти какво им рече на децата?!

                 - К`во съм им рекла! Рекох им да не късат от ябълките.

                 - Я ела да видиш – маха ми с ръка той. Грабнах  бастунчетата и топур-топур след него.  Кога излизаме на двора какво да ви кажа! Подпрели те стълба на дръвчето, качили се горе и няма зрели, няма зелени. Карат наред едно таквоз методично. Гризат и ги оставят да си висят кат коледни играчки така нахапани.

              - Да не късат,  а?! Да не късат си казала. -  Само щом  го чух се обърнах готова да му откинем езика но като го видях как се кикоти и се тупа с ръка по дочения си панталон и мен ме досмеша.

  Не можеш да се ядосваш на щур дъртак.

  Откача си човека редовно и това е! Обаче покрай него и малките и аз, че откачим некой ден!

 

*Лендзиш - смееш, хилиш;  кво са лендзиш бе - какво се смееш, хилиш

 

© Ярослав Митков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хаха,с глас се смея!Чудничко е!
  • веселко, ведро ((:
  • Привет, приятелю!
    Разказът е чудесен! Доколкото виждам се харесва и на останалите, което може само да ме радва
  • Хареса ми, но си сложил в устата на бабата някои изрази и думи, които възрастен човек не би употребил и не се връзват с архаичния и речник.
    Но добре!
  • Чудничко! Голям кеф са ти героите! Дядка зевзек и бабка дет да му се връзва
  • Смях се от сърце. Сякаш пред очите ми се появи татко, Бог да го прости, който така обичаше да се забавлява с щуротиите на внучките си, хем за някои сам ги подкокоросваше.
    Поздрав и благодарности за хубавия спомен, който ми донесе разказа ти!
  • Мнооого свежо
    Такива са сладури всичките ти герои...
    Добре дошъл!
Предложения
: ??:??