Зеленият камък - трета част

            Таня погледна телефона си и щом видя името на Дидо изпита досада.

            -Какво иска пък тоя? – каза си. – Ало, здравей Дидо.

            -Танче здравей, ам, бях си забравил зеления суичър у вас, имаш ли нещо против да си го взема, че спешно ми трябва?!

            -Суичър ли, че сега е лято, за какво ти е?

            -Ще се правя на рапър в един клип.

            -Какво? – да бе, да, мислеше си тя! - Ами окей, ти ли ще дойдеш до вкъщи или да се срещнем някъде?

            -Наблизо съм, ако не те притеснява, мога да мина.

            -Добре ще ти го донеса долу, звънни като стигнеш.

            -Благодаря ти, чао!

            -Чао – отвърна тя.

            -К`во иска тоя льохман? – попита Димитър – новата ѝ половинка, докато влизаше в хола.

            -Да си вземе суичера, сетил се той!

            -А, оня зеления дето бърсах кенефа с него ли?

            -Е, стига де!

            -Какво стига, само да ти направи някой намек и ще му пръсна физиономията!

            -Оф, невъзможен си, къде го остави?!

            -Метнах го на терасата, бърсах някакви птичи лайна от парапета! Трябва да се е отмирисал.

            Таня въздъхна, отиде на терасата, взе суичера от пода, изтупа го и го сложи в една торба. Димитър беше невъзможен на моменти, но пък какъв буен любовник беше и каква модерна кола караше! Всички приятелки ѝ завиждаха!

            -Тука ли ще идва? – попита Димитър.

            -Да, ще сляза да му го дам, дано не се усети в какво състояние е суичера.

            -Ко ме ебе, да сляза аз да му го натрия в загубеняшката мутра?!

            -Не, моля те! Знаеш колко е безхарактерен и каква е лигла – ще пусне някоя жалба. Аз ще му го дам и ще го отпратя. Той е послушен като агънце, толкова е... жалък и скучен, докато ти... – тя се притисна в него и го целуна – ти си истински мъжкар!  

            Той я хвана през кръста.

            -О, да бебче! – след това завря език в гърлото ѝ.

            След петнадесет минути на звънеца на Таня се позвъни. Тя взе торбата и слезе по стълбите. Димитър тайно излезе на терасата, за да може да гледа какво става долу, докато пушеше. Не можеше да си обясни какво изобщо Таня е намирала в тоя льохман?! Димитър тайно си търсеше повод да го предизвика и да го пребие пред нея, за да я впечатли, но това страхливо копеле просто не му даваше повод. Е, не че му трябваше на Димитър чак такъв повод, но напоследък го мързеше.

            Таня излезе през входната врата и видя Дидо.

            -Здравей – каза тя.

            -Здрасти – отвърна той.

            -Заповядай, извинявай, че толкова време стоя у нас.

            Дидо взе торбичката, като през това време забеляза пущещия на терасата Димитър, който беше гол до кръста. О, как си мечтаеше да изтезава този задник с уред за мъчения, но за съжаление щеше да го довърши бързо!    

            -Няма проблем, аз даже не очаквах, че ще ми потрябва сега, ама така се случи че... пък и за какво да давам пари за нов?!

            -А, естествено, да – каза тя и неизбежно са издразни от тази негова стиснатост. Преди той непрекъснато говореше за пари и това много бързо го снижаваше в очите ѝ. – Какъв клип ще снимаш? – попита Таня.

            Тя веднага се прокле задето му зададе този въпрос, защото час по-скоро искаше да го разкара оттук и да се качи обратно при Димитър. Все пак тя ценеше времето си, а той своето – не, друг основен недостатък, който бързо подкопа връзката им. Но в същото време видя шията му и си спомни как го беше целувала там. Не, тя не трябваше да си мисли това, сега беше с Димитър, който ѝ беше повече от достатъчен, както казваха приятелките и майка ѝ.

            -Няма да повярваш, за полезни изкопаеми, виж това – и той ѝ показа зеления камък. – Дрехата ми трябва да е в същия цвят.

            -Я! – възкликна тя и погали камъка с пръст. - Колко е хубав!

            Блясъкът на зеления камък я заплени мигновено.

            На терасата Димитър се изневряше с всяка минута, която приятелката му прекарваше с този плужек.

            -Я погледни върха му!

            Тя гледаше хипнотизирана, той го доближи до очите и го допря в челото ѝ.

            Таня примигна рязко. Очите ѝ светнаха за миг и тя се строполи на земята.

            Димитър се стресна, хвърли цигарата през балкона и рязко изтича надолу по стълбите.

            -Ах, мамичката ти, келеш смотан! – изсъска в коридора той.

            Димитър изблъска вратата с крак, видия Дидо който се беше отдалечил и клекна над тялото на приятелката си. Разтърси я, извика няколко пъти името ѝ, но тя не отговори.

            -К`во ѝ напрай бе, дрисльо! – изсъска той към Дидо.

            -Не знам, нещо ѝ стана лошо и припадна – отвърна спокойно той, докато стоеше на метър и държеше камъка в ръката си.

            -Ей ся ще видиш как ще ти стане лошо! – Димитър се стрелна към него, но изведнъж, малко преди да го настигне, се олюля, загледан слабоумно в камъка. Дидо го беше вдигнал пред себе си. Димитър падна на колене, целият трепереше, чувстваше се страшно омаломощен.

            Дидо клекна пред него, насочи камъка срещу челото му, прошепна:

            -Сбогом, дрисльо! - след което го допря.

            Случи се същото и тялото на Димитър падна върху това на Таня.

            Дидо прибра камъка в джоба си, насъбраха се няколко души около тях.

            -Какво стана? – попита един старец.

            -Незнам – нещо им стана лошо сякаш, викайте линейка – отвърна му вяло Дидо.

            Един от съседите вече звънеше, друг ги проверяваше дали дишат, наоколо се насъбраха още хора, а Дидо тихомълком си тръгна.

            Щом се отдалечи погледна камъка, който пулсираше в зелена светлина, прибра го отново в джоба си и продължи да върви. Полицаите щяха да го привикат в районното, но нямаше как да намерят доказателства за неговата намеса. Двамата младежи просто бяха починали от мистериозна, естествена смърт.

            Той си извади суичера, видя в какво състояние е и го хвърли в близкия контейнер. Щеше да си купи по-хубав, важното е, че копелдака Димитър си го беше получил.

            Дидо се питаше при кого да отиде сега? Реши да бъде бабата, там щеше да му е най-лесно, понеже знаеше кога старата жена щеше да бъде сама.