Разкошен ден.
Жега.
Нема нищо по-хубаво от кутия с боя и меченца.
Ромео убива вибрациите на стълбата, Жулиета убива ръждата, жаждата и некоя друга миризливка...
Много приятна боица. Дишам дълбоко и се пека на слънцето. Ще ми се да развея некоя парфюмирана кърпичка от балкона. Иии-хууу!
Ромео червенее кат' печено, отдолу; Жулиета жули арматури...
Потим се и двамата, обилно, особено, когато има забележки:
- Ей там, от лево, не си намазала.
- В момента мажа вдясно.
-Третата пръчка, бе!
- Мажа вдясно.
- Ама у лево е сухо.
- Шуши, искаш ли да ти мацна темето? Централно?
- Убу, де. Кат' свършиш десното...
Петнайсет минути по-късно късно:
- 'Земи мечето и мáжи!
- Нéма! Дай четката!
- Да не рисуваш картина, бе?
Пече, мамка му и слънце. Слизам и отивам до Детелина за още алкохол. То се не трае.
Местим стълбата, последни напъни. Боята се разтяга на конци, пчелите лепнат... в сребристо...
- Супер си, бе, жено! / "Жено" си е мой лаф, Ромео още се дърпа/
Слизам. Всичко свършва.
- Отивам да изхвърля боклуците и да се позаплакна.
- Тука ще те чакам. Земи и тия четки, и буркана, че не стават вече.
Обливам се с разредител, режа нокти и тургам прилични дрехи. Звъни.
- Къде си?
- Идвам де.
- Къде изхвърли боклука?
- Кай чесно!
- Треа ми едната четка! Ако можеш да я изровиш...
Намирам четката. За втори път ми се случва да ровя в контейнер. В името на любовта...
Мамка му и прасе!
Ромео е доволен и изпечен, Жулиета - още по-! Зимата свършѝ!
© Елена Даскалова Всички права запазени