Разкошен ден. 
  Жега. 
  Нема нищо по-хубаво от кутия с боя и меченца. 
  Ромео убива вибрациите на стълбата, Жулиета убива ръждата, жаждата и некоя друга миризливка...
  Много приятна боица. Дишам дълбоко и се пека на слънцето. Ще ми се да развея некоя парфюмирана кърпичка от балкона. Иии-хууу!
  Ромео червенее кат' печено, отдолу; Жулиета жули арматури...
  Потим се и двамата, обилно, особено, когато има забележки:
  - Ей там, от лево, не си намазала.
  - В момента мажа вдясно.
  -Третата пръчка, бе!
  - Мажа вдясно.
  - Ама у лево е сухо.
  - Шуши, искаш ли да ти мацна темето? Централно?
  - Убу, де. Кат' свършиш десното...

  Петнайсет минути по-късно късно:
  - 'Земи мечето и мáжи!
  - Нéма! Дай четката!
  - Да не рисуваш картина, бе?

  Пече, мамка му и слънце. Слизам и отивам до Детелина за още алкохол. То се не трае.

  Местим стълбата, последни напъни. Боята се разтяга на конци, пчелите лепнат... в сребристо...

  - Супер си, бе, жено! / "Жено" си е мой лаф, Ромео още се дърпа/

  Слизам. Всичко свършва.

  - Отивам да изхвърля боклуците и да се позаплакна.
  - Тука ще те чакам. Земи и тия четки, и буркана, че не стават вече.

  Обливам се с разредител, режа нокти и тургам прилични дрехи. Звъни. 

  - Къде си?
  - Идвам де.
  - Къде изхвърли боклука?
  - Кай чесно!
  - Треа ми едната четка! Ако можеш да я изровиш...

  Намирам четката. За втори път ми се случва да ровя в контейнер. В името на любовта...

  Мамка му и прасе!

  Ромео е доволен и изпечен, Жулиета - още по-! Зимата свършѝ!