Зимна импресия
“По време на велика криза -
от сиромашия не излизаш...
Па изплюй се де! Ха така!
Върху злокобната съдба”
Зимна импресия
Умби Балумби не беше негър от щата Алабама, но като такъв се усещаше. Иначе си беше “елциг” – Еленски циганин. Нямаше нито родители, нито братя и сестри. Израснал беше в пансиона на Илаков рът и познаваше всичката мъка и горчивина на сирака.
Гледах го, как чемрее, в изпокъсаното си дънково яке сред езерото “Ариана”. Наблюдаваше пъстрата пързалката, клатеше смешната си глава и нареждаше.
Нищо не чувах и затова се приближих към него. Очите му бяха едни едри, топли, сини и дълбоки, ала тъжни добри очи и пълни със сълзи. Бузките, които лятото имаше, бяха вече хлътнали и намачкани, а устата му припяваха черно и страшно:
“Няма хлебец, няма пари!
Ела, господине и ме купи!
Или Боже - ти поне вземи
на място хубаво ме постави…”
Отворих си портфейла, за да му дам някой друг лев, но посрамен, бързо го затворих. От стотачката не беше останало нищо. Бях изпил и тези пари.
Отнякъде изскочи Киро Ченгето – управителят на ресторант “Едно време”. Беше грабнал една цепеница от огнището, в което се печеха сукалчетата на министър председателя. Миг по-късно чух тъп удар и звучна псувня по адрес на Умби Балумби. Киро захвърли цепеницата и се завърна при високопоставените си гости, а цигането падна в снега като отрязано кастраче.
Два бели ангела се спуснаха от небето и пред слисаните погледи на безхаберните столичани понесоха Умби Балумби към “по-хубавото”, както си го беше пожелал.
СО02022010СФ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Свободей Огражденец Всички права запазени
