- Мамо, искам да уча!- така започна да говори шестнадесет годишната Златка на майка си Марина и продължи.- Тук в нашето училище научих четене, писане и смятане, но там в града ще уча за учителка. Не искам да съм като дружките ми, които само си мечтаят, как един ден ще се оженят и ще имат деца. Гледам те тебе, какво си прокопсала от работа, главата си не можеш да вдигнеш, ръцете ти изсъхнаха. Нямаме баща, не го и помня татко, малка съм била когато охтиката го е взела. Мъж трябва в едно домакинство, а ей го, брат ми Дилян, акъла му къде е? Само се шляе не иска да ти помага. Кака Янка, добре че е тя, да се оправя с животните, а и аз да ти помагам в домакинството, но искам да стана учителка и да преподавам на децата.
Приседнали на глиненото стъпало под навеса на едноетажната къща, майка и дъщеря чоплеха бобени шушулки в едно корито от алпака. Беше тихо по обед в почивния ден, чуваше се само бръмченето на летящите насекоми и чирикането на врабците в клоните на черницата.
- Добре е да учиш, ...