Зов за помощ

Мето се приближи към единственото работещо гише на Централната софийска поща. Трябваше спешно да изпрати в чужбина важни документи. В пощенската зала беше странно тихо и безлюдно. Сякаш руснаците бяха експериментирали с тайнствено ново оръжие. Мето беше силно притеснен, защото през последния месец всички пощи внезапно бяха спрели да работят. Мълвата твърдеше, че Путин бил организаторът на силна хакерска атака срещу родните пощи, за да осуети получаването на пенсиите от българските пенсионери. Инициативен пенсионерски комитет настояваше всеки пенсионер да дари пенсията си за закупуване на модерни противотанкови базуки от стиснатите американци, които да бъдат връчени лично на Зелен Зеленски, а той пък да ги раздаде на своите, за да унищожават руските танкове с тях. С тези пенсионни български пари Зелен Зеленски искаше да си осигури нобелова награда за мир. Достигайки гишето, Мето видя, че пощенската служителка - мастита тетка-вертолетка, повдигна очилата си и го погледна с нескрита злоба и дори омраза, сякаш искаше да му каже: Ей, Бай Туй, ти пък откъде се взе да ми разваляш рахатлъка. Дано да си сбъркал гишето. Но Мето не беше сбъркал гишето. Наложи се вертолетката да свърши нещо от зор заман. Мето обичаше да се държи провокативно. Имаше харизма за таквизи неща. Когато почти пощурялата тетка заудря в екстаз големите печати върху нещастния плик и го облепи с марки и лепенки висящи като скъсани презервативи, Мето похвали мислено прозводителя на пликовете-балони, които устояваха на почти голготски несгоди. Сега беше ред на едно от дежурните му ласкателства по адрес на всякакъв вид вертолетки. Той ги ръсеше рутинно - като сол и черен пипер върху пържени картофи в Макдоналдс. Но точно в този миг вниманието му беше привлечено от голям плексигласов куб с цепка отгоре, стоящ точно пред гишето, като онези кубове, които ползват за урни при избори. На куба четливо беше изписано: Помощи за Украйна. Вътре се въргаляха две десетолевки и сребърни левчета на монети. Това му напомни за времената, когато жадните за любов хвърляха монети в езерцето зад Братската могила в Борисовата градина, защото поверието гласеше, че така ще намерят половинката си. Уви, милиционерите изчакваха мрака да падне, за да оберат монетната реколта в ущърб на измамените кандидат- влюбени дебили. Докато Мето се отдаде почти носталгично на спомени от соца, тетката-вертолетка му връчи квитанцията за обратна разписка и той почти я чу телепатично как мислено го изруга:

Махай се оттук, боклук такъв! Работният ден почти изтече, а аз още не съм дремнала, заради такива като теб.

Видимо раздразнен от наглата чиновническа експедитивност, Мето реши да срази чиновничката и с подигравателна интонация в гласа я попита: Защо сте сложили само една каса за помощи? А за какво ни е втора ?- тросна се чиновничката. Тук Мето се одързости докрай и буквално изсъска: Как за какво. Ами, за да събирате помощи и за Путин. Човекът не е добре. Има Паркинсон. Има тумор в костния мозък. Нуждае се от скъпа операция. Помощите са му жизнено необходими! Чиновничката ококори очи, като кучето с очи като чаени чинийки от известната Андерсенова приказка и изблещено погледна Мето, отронвайки:

Путин ли, че той човек ли е?

- Ако ще и дявол да е, нали сме християни, длъжни сме да му помогнем! - изстреля от упор Мето и напусна гишето, оставяйки чиновничката в пълно смятение. А оставайки насаме със себе си си представи Зелен Зеленски покрит целия с онези - зелените гущери. С такава маскировка беше напълно невъзможно да бъде улучен от руска ракета. После разтри с длани в джобовете си двете тенисни топки, които му връщаха самочувствието на мъж с големи кръглости. Ех, ако не ми бяхте още нужни, щях да ви подаря на някоя закъсала украинка за спомен - изломоти мислено Мето и се отправи към къщи, поглеждайки предпазливо към небето, да не би да го удари руска ракета отклонила се от Киев.