Поредната скучна вечер беше прегърнала града в обятията си, когато се случи за пръв път. Някои хора вечеряха по това време, други вече спяха, трети потегляха към клуб, четвърти вървяха по улицата. Изобщо – животът си вървеше нехаещо и с известно доза мазохистичен непукизъм, когато светът за първи път се стресна.

Да, това беше началото на нещо, пред което скоро всеки един човек щеше да коленичи, по един или друг начин. Едни хора щяха да го приемат за знак от техния бог, други за края на света било то от извънземни или нещо друго, а някои – за поредната загадка, която им разваля съня. Разбира се, щеше да има такива, които да се възползват и направят пари от случващото се, и други които сляпо да им повярват.

Защото когато хората не разбират нещо, вътрешният им глас им казва да направят всичко възможно за да го обяснят и проумеят. Човекът може да няма еднозначен смисъл на собственото си съществуване, но заради тази загадка той трябваше да знае всичко останало. Научно обяснено, логично, простичко.

Но това нямаше как да се случи сега. Не, човекът трябваше да приеме, че вселената му се е променила и неизвестното зове. И каквото и да говореха по телевизията, радиото, интернет и навън по улиците, човекът нямаше как да знае какво се случваше. И по-страшното – какво ще последва.

Беше точно 22 часа и 41 минути местно време, когато хората го чуха за пръв път. Стържещ звук, който проникваше през костите и изстудяваше кръвта, но придружен с някаква остатъчна мекота, която сякаш искаше да те приспи след като те е изплашило началото.

Нещо като онези гръмки Холивудски трейлъри, които искаха да наблегнат над предстоящото бедствие с плътен басов звук. Само че бас нямаше, имаше звук и усещане за…нещо, нещо неизвестно с нотки на гибел.

Този звук, беше пронизителен, не но заглушителен; беше ръмжащ, но не страховит; беше плътен, но можеше да чуеш всичко останало. Той продължаваше 3 секунди, имаше секунда пауза, последван от нов 3 секунден рев.

Звукът беше усетен по едно и също време по целия свят от всички хора. Но изглежда никое животно не го регистрира, никое куче не се разлая, птиците не се уплашиха, котките останаха неподвижни, кокошките не се разпръснаха, овцете продължиха спокойната си паша. Това, разбира се, не беше най-странното.

Докато повечето хората продължиха по задачите си, все едно нищо не е станало, вероятно присъствали на някакъв експеримент на милиардер с много излишни пари за забавление, то малцина се опитаха да разберат за природата на тези тонове.

За учудване на учените по света, никой апарат на тази планета не беше регистрирал това явление. Нито сеизмографи, нито микрофони – дори тези търсещи живот отвъд пределите на нашата планетарна система, нито каквато и да било друга апаратура – графична или звукова.

Поредицата от двата стържещи звука беше чута, или по-скоро усетена, само от хората.

Новините няколко часа по-късно вече тръбяха за това необяснимо явление и канеха всевъзможни гости – от учени, инфлуенсъри, до кино звезди – в опит да подобрят рейтингите си и да обяснят тоновете. Водещи питаха други еднакво неразбиращи хора какво става и как се чувстват, докато леко развълнувани зрители слушаха с едно ухо техните напъни за сензации.

Слушаха и караха по задачите си, докато звуците не се повториха в 16 часа,  22 минути и 3 секунди. Това може би беше първият момент с човешката история, в който светът спря. Планетата замлъкна и застина, питащо и невярващо едновременно.

И този път апаратурата измислена от човешкия ум не регистрира нищо.

Звуците се върнаха отново след 1061 минути и 3 секунди, и после отново, и отново. И светът какъвто го познавахме, престана да съществува.

Секти се родиха и привлякоха милиони привърженици с обещания за спасение или за бърз край, след като настъпи апокалипсисът. Вероизповеданията се активираха и бетонираха иначе блуждаещите си последователи. Имаше и такива, които побързаха да сложат край на земното си приключение преждевременно, защото не издържаха на напрежението породено от неизвестното предстоящо.

Обирите и произшествията нараснаха експоненциално, а органите на реда и армията трудно овладяваха спорадичните изблици на насилие и грабежи.

Случи се и нещо друго, една вероятно положителна последица от това явление – милиони нови очи погледнаха към космоса. От най-малките до най-големите телескопи бяха разпродадени, или разграбени, и хората, които не вярваха сляпо в богове и магически сили, започнаха да търсят отговор. Там, отвъд. Защото едно беше сигурно – каквото и да предизвикваше звуците, то не беше на нашата планета.

Вярващи и невярващи учени, професионалисти и любители, създадоха единна мрежа и започнаха да изучават небето както никога до сега.

Всеки ден нови очи поглеждаха нагоре към небето. Всеки ден нови хора изоставяха живота си и избираха отшелничество из рядко посещавани земи. Всеки ден човеци започваха да откриват нови и нови неща, но не и отговора, който търсеха.

Четири месеца и половина изминаха от момента в който за първи път хората чуха звуците. Месеци на несигурност, на размирици, на духовно израстване или падение, на научен бум, и на сектантски взрив.

Хората бяха изнервени, защото звуците нарушаваха съня им. Светът беше на ръба на физически и психически, на морален и цивилизационен колапс. И в този момент най-страшното се случи. Нещото, от което тайно се страхуваха всички онези изследователи на звуците, но малцина споделяха на глас. Предположението, което тайно очакваше потвърждение, но надеждата до сега успяваше да успокои съзнанието.

Тъкмо когато като че ли хората щяха да приемат новия си свят, може би да свикнат да живеят в този хаос и разпокъсана реалност, се случи онова, което не биваше дори да бъде помислено преди.

Двата звука пронизаха същността на човечеството след 1060 минути и 18 секунди. Подраняването на непознатото явление с 45 секунди можеше да означава само едно нещо.

Звуците бяха таймер.

Таймер, който отброяваше до нула.