Поредната скучна вечер беше прегърнала града в обятията си, когато се случи за пръв път. Някои хора вечеряха по това време, други вече спяха, трети потегляха към клуб, четвърти вървяха по улицата. Изобщо – животът си вървеше нехаещо и с известно доза мазохистичен непукизъм, когато светът за първи път се стресна.
Да, това беше началото на нещо, пред което скоро всеки един човек щеше да коленичи, по един или друг начин. Едни хора щяха да го приемат за знак от техния бог, други за края на света било то от извънземни или нещо друго, а някои – за поредната загадка, която им разваля съня. Разбира се, щеше да има такива, които да се възползват и направят пари от случващото се, и други които сляпо да им повярват.
Защото когато хората не разбират нещо, вътрешният им глас им казва да направят всичко възможно за да го обяснят и проумеят. Човекът може да няма еднозначен смисъл на собственото си съществуване, но заради тази загадка той трябваше да знае всичко останало. Научно обяснено, логично, про ...