Писма - Проза

Писмото до все още незабравените приятели

Здравей,мили Срамежливко!
Здравей и на теб,драги Зъбчо!
Мина дълго време...дълго време откакто за последен път ви видях,зървайки ви тогава за последен път с очи. Мина се и не малко време,откакто мислех последно за вас. Минаха се вече пет години...пет години отлетяха като птица в небесата откакто вид ...

vipralisantamoon

Проза » Писма

2021-03-12T07:34:13+02:00 1.2K

Взаимно ли е

Мислиш ли за мен така, както аз за теб? Сънуваш ли ме, когато вечер заспиш? Усещаш ли липсата ми така, както аз твоята? Будиш ли се нощем, търсейки ме до себе си?
Изгаряш ли в незадоволен огън? Виждаш ли ме пред себе си денем, когато не съм до теб? Липсва ли ти моята топлина?
А сега нека ти кажа как ...

f_e_l_i_n

Проза » Писма

2021-03-07T07:36:56+02:00 961 2

Писмото на Снежана

Мой мили Владе,
Пиша ти, но не знам дали ще мога да пусна това писмо...и на какъв адрес да го изпратя?
Как да ти съобщя, че преди две седмици...
Събирам кураж и ще ти кажа...
Но как да ти кажа... ...

di_t

Проза » Писма

2021-03-05T09:23:55+02:00 1.9K 7 42

Това не е, което е

Скъпи Антония и Петър,
Всеки ден ви гледам и ви се радвам. От къде намирате толкова сили да се усмихвате непрекъснато. Чудя ви се кога спите? Сутрин като се събудя - вие ме посрещате от екрана с „Добро утро!” и аз ви отговарям. Нощем като се събудя пак вие ми говорите ли, говорите.
Аз съм много стар ...

Довереница

Проза » Писма

2021-03-05T08:12:25+02:00 1.4K 7 10

Писмо до моето минало

Здравей, мое минало! Реших да ти напиша писмо, но не го правя с някаква лоша умисъл, можеш да бъдеш спокойно. Нито пък с някакви лоши чувства, или в поредният опит да се върна назад при теб. Аз вече се отказах, защото което е в миналото трябва да си остане точно там. Не трябва да пречиш вече на моет ...

Ronnicca

Проза » Писма, Други

2021-03-02T20:18:13+02:00 1.8K 7 2

Писмото на мечтателката

До най-близкия ми и скъп приятел:
Здравей, мой скъпоценен и незаменим приятелю!
Пише ти твоето досадно главоболие, което постепенно, но неминуемо започва да отшумява. Дано! Искам да ти кажа колко много ми липсваш, и как след теб остана празнина, която с нищо не мога да запълня. Няма достатъчно силно ...

Algol

Проза » Писма

2021-03-01T22:56:45+02:00 1.3K 3 4

От Пепеляшка с любов

Здравей „принце“,
Не знам как стигнахме дотук, ама на. Дори не знам защо ти пиша това, след като никога няма да го прочетеш. Освен ако не ти го пратя в някой момент на пиянско самосъжаление. Ама пак няма гаранция. Щото за да четеш нещо, трябва да си говорим, нали? А ние не си говорим. От седмици. По ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Писма

2021-03-01T16:02:07+02:00 1.8K 6 69

Улица Череша N 10

Времето потъна ..
Представи си страхотното усещане да се потопиш в едно със времето, ръка в ръка с него бавно потъваш и потъваш, а край теб минават искрите от въртеливото потъващо усещане!
Усещаш как предмети, мисли, чувства полепват по теб, за да се спасят.
На колене!
Изповядах се тази нощ! ...

Maryana

Проза » Писма

2021-02-14T11:48:17+02:00 605 2 3

Завинаги

Искам завинаги да бъдем заедно - ние и нашите деца! Любовта ни да бъде вечна!
Вечер в прегръдките ти да заспивам, упоена от силата на жарката ти страст. Нощ след нощ от желание по теб да горя и единствен ти да си способен огъня в тялото ми да потушиш. Ден след ден този огън да гори, а вечер в огнени ...

f_e_l_i_n

Проза » Еротична, Писма

2021-02-10T08:15:17+02:00 1.1K 1

На кръстопът съм сега

Сънувам те! Мечтая за теб! Липсваш ми, мило мое! Обичам те!
Откакто те срещнах, непрестанно си в ума ми. Лудо препуска кръвта ми, щом си близо до мен. Дори далеч от мен, пак пулса ми ускоряваш.
Ти си единственият мъж, когото ще обичам и желая. Да, никога няма да бъдем заедно, но любовта между нас пр ...

f_e_l_i_n

Проза » Писма, Други

2021-02-06T20:39:57+02:00 975 2 1

Слети две сърца

Липсваш ми! Усещам бездънна самота. Всичко в мен по теб тъгува. Все още си спомням как се чувствах в ръцете ти, как от страст по теб горях. Още усещам устните ти върху своите.
Разумът ми говори, че трябва да те забравя, да убия любовта между нас, че чувствата между нас са невъзможни, но отново идваш ...

f_e_l_i_n

Проза » Писма

2021-02-04T15:30:45+02:00 858 2

Вечер заспивам, мечтаейки за нас

Вечер заспивам, мечтаейки за нас — как ще изградим живота си и ще имаме любовта, която ни е нужна, как нощем в ръцете ти ще изгарям и знам, че ти единствен си мъжът за мен. Една твоя целувка краката ми подкосява и цяла в огнена страст по теб горя. Не си до мен тялом, но те усещам до мен! Опитах хиля ...

f_e_l_i_n

Проза » Писма, Други

2021-01-31T07:58:17+02:00 899 1 1

Едно писмо

Нощ .... не знам коя... И тази оседлава черните си коне, готова е да ме вземе със себе си на пътешествие. Аз се изкъпах най после. Наредих прането по простора на терасата и ми се припуши. Нямам трева, обикновена липова шума свивам, защото ми пада в терасата, но сега е зима и шумата е влажна. Преди и ...

Plevel

Проза » Писма

2021-01-25T22:59:51+02:00 1.2K 14 25

Писмо до емоциите

ПИСМО ДО СТРАХА
Здравей , Страх!
Страх ме е , когато дълго време не ме спохождаш и даже понякога ми липсваш. Може би ще ти прозвучи странно, но понякога ме е страх,че не ме е страх. Какво ,че те наричат „негативна „ емоция? Просто някога някой така те е кръстил. Това е! Но не всеки отговаря на името ...

veesii70

Проза » Писма

2021-01-16T21:40:36+02:00 1.3K 2 9

Пази моето цвете

Срути се. Избледня. Изсъхна. Колко жалко! Венчелистчетата падат заедно с моите сълзи. Едри, закипели от горест, гняв и... щастие. Може би съм луда. Но не съм. Животът ме научи да търся себе си и красотата във всичко наоколо. Защо тогава точно ти не си научи урока? Не разбра ли какво му причини? Не о ...

marflameina

Проза » Писма, Други

2020-12-16T12:20:18+02:00 889

Сякаш пиша приказка

Пред всички обладаваш мислите ми. И аз усещам болката от липсата... Мълчанието иска да говори, а тишината ми няма нужда от това. Трудно е докато премина в смирението на тишината. Редуват се забързани каданси... Не искам да съм морска анемона, която залепва за теб и не ще да те пуска. Но няма и да ос ...

pavli

Проза » Писма, Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

2020-12-02T08:34:42+02:00 729 1

Двустепенно – внезапни пробождания

Едно такова ми е – двустепенно – тъгата съм облякла с усмивка...
Между страхове и дезинфекция съм разпъната.
Животът ми – с две лица – реалност и приказка. Щастие ще е, ако успея да реализирам приказката.
Липсват ми желания... Това не е ли знак за безсилие?!
Понякога плача... за да не ми се плаче то ...

pavli

Проза » Писма, Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

2020-12-01T08:16:30+02:00 716 2 4

На кафе с COVID-19

То, всъщност, кафето с него си го пия вече няколко дни, да не кажа, че и обяда и вечерята делим... Но така е с нахалните гости..
Е, всичко започна преди няколко дни с леко поболване в гърлото, което повече дразнеше, отколкото наистина да боли. Да, но на другия ден пак така се започна, но около 15 ча ...

mislitel

Проза » Писма, Други

2020-11-16T13:04:02+02:00 587 13

Шкаф за обувки

Шкаф за обувки
Миличък...искам да ти кажа здравей....а нищо не излиза...
Разпадам се на парчета ...днес разгледах снимките ти ...не знам защо...нещо ме караше да го направя...и видях ...една девойка, ...усмихната ... после се сетих за думите ти - “аз знам, че съм цървул" ...и сълзите ми потекоха...п ...

dadda

Проза » Писма

2020-10-06T21:53:33+03:00 893 1 3

Когато любовта си отиде...

“Някой ден, когато си спомниш за мен, ще разбереш колко съм те обичал...”
Повтарям си тези думи до побъркване, но от това не ми става по-леко. Затова ти пиша. Всеки ден. Опитвайки се да забравя, че ти си любовта ми - с всичките й странности и нажежени мисли..
Но всичко ми напомня за теб...Миризмата ...

La_Flor30

Проза » Писма

2020-09-15T19:28:56+03:00 1.2K 1

Да загася ли свещта?...

Червена рокля. Тъмна нощ. Следи от червило. Аромат на канела. Разтопен восък. Блед пламък.
Идваш ли?...
Живея в замъка на вятърните кули. Храня се с разбити мъжки сърца, гарнирани с горчиво разочарование и лютив гняв.
Усмивката ми, лъч светлина, способен да те изпрати дори и в най-гъстата мъгла.
Дос ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-09-09T15:12:29+03:00 956 1 2

Виктор на една година и половин свят разстояние

ВИКТОР НА ЕДНА ГОДИНА И ПОЛОВИН СВЯТ РАЗСТОЯНИЕ
Вече ставаш на една година, скъпи Вико. Ако смятаме от деня на зачеването, както настояват някои, ти си на година седем месеца и няколко дни, момче с доста богата биография. Преживя много, води борба и преди, и след като се появи на бял свят. Ненапразн ...

NeliKaneva

Проза » Писма

2020-09-06T13:05:05+03:00 808

писмо от 25.08.2020г

В*******,
Запознахме се преди време. Може би повече от две години.
И те харесах.
Стори ми се, че и ти ме хареса.
Още се чудя дали е вярно. ...

nikolageorgiev

Проза » Писма

2020-08-26T19:15:17+03:00 922 1 1

Есенна сюита

Летя…
Нямам представа колко време ще ми отнеме. Да се науча да живея тук. В реалността. Дори тя да ме топли с лъчите на сивотата…
Но още съм там. В онази нощ…
И пак съм сама… Но не. Не ми е студено… Аз притежавам звездите, и небето. Дори и морето… И спомена за теб…
А ти? Четеш ли писмата ми? Вълнува ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-07-19T00:57:00+03:00 983

Между редовете ни...

Нощ – тиха и тъмна. Лъчите на липсата ти ме изпепеляват. Въвличат ме в поредната симфония от спотаени чувства.
Затварям очи… и отново се прехвърлям там. Виждаш ли есенните листа наоколо? Вятърът си играе с две от тях, отдалечавайки ги от останалите… Поглеждат се, но така и не успяват да се докоснат… ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-07-11T23:13:52+03:00 954

Изплаши ли се?...

Изплашен от думите ми. Търсещ смисъла зад всяка от тях…
Правиш се, че ме няма? Но аз съм тук. И не се крия. За разлика от теб...
Отново си в гъстата гора на отчаянието. Вървиш сам сред дърветата, но ти изскачам неочаквано зад някое от тях. Появявам се когато най-малко очакваш. И отсъствам когато ме ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-07-04T01:17:19+03:00 956 1 2

Не си тръгвай...

Бреговете ми – отдавна опустели. Сърцето ми, пулсиращо от дъното на океана. Тъжна песен. Дочул си я…
Скрит сред сенките, а всъщност… луна. Бледа, тъжна, но свети в тъмнината…
Вихрушката от емоции, запратена към бездната…
Още ли съм лавата, криеща се зад камъка в очите ти? Обитавам ли земите на мълча ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-06-23T07:37:04+03:00 927 1

Черно сатенено море

Събувам обувките, свалям палтото. По път за спалнята разкопчавам и ризата си. Смъквал полата. Ризата е вече на пода. По белият мрамор след мен остават черни петнисти парцали. Разкопчавам дантелата на сутиена, след миг се приземява беззвучно зад мен. Бикините се свличат по гладките ми бедра. След миг ...

Nallary

Проза » Разкази, Еротична, Писма

2020-06-11T00:37:21+03:00 1.4K

Ако някога...

Дописвам недописаната ни история върху белия лист, попиващ мастилото, стичащо се от сърцето ми…
Лъчите на спомените изгарят кожата ми, оставяйки кървави следи по нея...
Проследявам пътя на отминалите ти думи, сякаш са последните листа преди да настъпи зимата…Но тя е тук, а виелиците в душата ми разк ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-05-21T20:49:26+03:00 1K 2 2

Изолация

Вече не броя дните...
само знам, че още
има небе навън...
Слънцето се показва понякога,
но сякаш не е същото... ...

katenstain

Проза » Писма, Други

2020-04-22T10:04:13+03:00 1.2K

Разлиствай ме бавно...

Отведи ме далеч от тук. На някой самотен остров, за да гледаме залезите. С всеки изгрев да се приближаваме все повече един към друг. Докато не свалим и последните си пластове…
Запознай ме със себе си, с историята си. Разкажи ми за мечтите си, за страховете си…
Какво те накара да се затвориш в себе с ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-04-10T23:04:13+03:00 922 2 1

Моля те, не ме оставяй...

Моля те, говори ми...
Знам, че сгреших преди време, но не ме наказвай с мълчанието си отново...
Моля те, прости ми...
Без думите ти, перото ми ще почернее и всяка една звезда на небето ще угасне за мен...
Без тихото ти присъствие умирам от студ, а единствената топлинка идва от напиращата вода в очит ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-04-09T10:04:46+03:00 1.1K 2 2

Под ритъма на падащия дъжд...

И не спирам да пиша - там някъде от своята планета. Всяка вечер броя звездите и им разказвам за започнатата ни, но недовършена история. Тогава ставам по-светла от Луната. Събирам и разхвърлям неизречените си думи сред звездите. Вятърът превръща сълзите ми в капчици дъжд, които падат на Земята, давай ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-04-07T22:34:38+03:00 812 1 2

Илюзия

Любов. Кога свършва и как започва ? Докосване, плаха усмивка, две три думи.
И животът ти се променя. Утрото е по слънчево. Денят е по усмихнат, а вечер греят повече звезди.
Щастлива съм. Поне така си мисля.
Любов или илюзия.
Отговорът го знам, но не искам да го чуя. ...

sisita60

Проза » Писма

2020-04-07T13:07:29+03:00 1K 1

Тишина

(Нещо като писмо)
- Здравей, Тишина! Как си? Много отдавна не сме си говорили с теб.
Да ти кажа не осъзнавах колко много си ми липсвала...
Добре де признавам,
че аз избягах от теб... ...

katenstain

Проза » Писма

2020-04-05T23:53:01+03:00 1.2K 1

Четеш ли между редовете...

А ти? Следиш ли мисълта ми? Четеш ли между редовете? Усещаш ли парещата вода в очите ми?
Чувстваш ли болката ми? Чуваш ли моите безгласни викове?
Вгледа ли се по-внимателно в очите ми? Видя ли собственото си отражение като лъч светлина…
Навън е пролет, но не виждам онази зеленина пред очите си, не у ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-04-04T17:55:17+03:00 882 1

Може би някой ден...

Нощите с теб… Нежен ураган от чувства. Хиляди светлинки, светещи в сърцето ми…
Онези нощи… Достигнахме отвъд вселената. Сляхме се с вечността. Докоснахме се до звездите…
Вървяхме сами през мъглата... Наоколо нямаше никого. Беше тихо. И ние също мълчахме, крачейки по пътя, не осъзнавайки необратимост ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-04-02T22:12:15+03:00 915 1

Прегърни ме...

Питаш какво направихме ли?
Веднага ще ти отговоря. Нищо. Изписахме хиляди думи за нашата история, но така и не си казахме очи в очи как стоят нещата между нас. Преглътнахме думите си. А сега те стоят като камъни в гърлата ни и ни убиват бавно ден след ден. Действахме като на шега. Правихме се, че то ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-04-01T12:29:43+03:00 926 2

Да продължим заедно...

Затварям очи. Аз и ти. Хванати за ръка. Вървим през гъста гора, осеяна с разноцветни листа. Вятърът духа, но мен не ме е страх, защото съм с теб. Преминаваме през трънливи храсти, които се опитват да ни отдалечат един от друг, но въпреки това ние не се пускаме. Продължаваме смело напред. Озоваваме с ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-03-31T07:52:08+03:00 999 1

Петият е вторият трети

/Рис/к/ов Апокалипсис/
– Пак старата песен! – каза той на Едвин. – Какво значи „алена“?
– Това значи червена.
– Червеното си е червено, нали така? Защо тогава да се надуваме и да казваме „алена“?
Джек Лондон "Алената чума" ...

МарияДимитрова.67

Проза » Писма

2020-03-31T07:51:42+03:00 897