Ranrozar (Стойчо Станев)
548 18094
17.12.2023 г., 9:22 ч.

 Климатичен пътепис 

  Проза » Разкази, Литературни очерци, Писма
334 5 8
Произведение от няколко части
2 мин за четене

   Зимата дойде в Горна Тракия с противоречив тоалет.Тя пристъпяше бавно и неуверено,като младоженка,за разлика от хубавите синоптички по националните телевизионни канали, които се надпреварваха да ни представят обстановката в България ту с летни рокли от студията,ту добре екипирани от някой проход в планините!

   При нас в Ямболско започна обилно с дъжд през нощта,за да застеле изгрева на настъпващото утро с рехав сняг, който колебливо уплътни белотата на пейзажа по към високите места...

   Гуньо Турсуна цяла седмица стяга джепането и търси по националните телекомуникации хабер като какъв дни ще бъдат събота и неделя, за да излезе малко сред природата на лов за водоплаващ дивеч. 

   "Мамка му и късмет!Уж,Наталия ми обеща хубаво време,пък и Ева все така усмихната,но небето вместо сняг,сипе кротък дъжд!",разочаровано се обърна Гуньо Турсуна към прозореца с изглед на североизток. 

   Гуньо по природа беше скептик,но знаеше, че каквото дойде от небето, никой не може да спре стихията на природата!И ние, хората изцяло се нагласяме според небесната воля,а не по статистиките на разни хубави климатични манекенки и социални антрополози,например!

   И докато гневните му разсъждения се уталожат,почти незабележимо,тихо и спокойно ситни снежинки започнаха да се сипят пред погледа му!За всеки случай да поясня,че Гуньо Турсуна беше прехвърлил шестдесет и пет години.Бивш военен,който на времето изкара службата си в едно секретно поделение в Ормана,където учебно "поразяваха Одрин, Люлебургас и Лозенград" поне по двадесет дни в месеца!

   Тогава Турсуна се запали по ловуването,защото в отстоящия на няколко километра от град Ямбол резерват беше пълно с дивеч като елен,сърна,фазан,заек и каквото още може да желае един ловец,който обитава този естествен хабитат!Макар,че всеки от нас знае:в резерват не се ловува,но понякога като идваха големци от София надзирателите и директора на резерват  "Ормана" ги придружаваха и предупреждава военните, за да не стане някой злополучен инцидент. 

   Гуньо беше отговорен за "отцепването" на района и лично командира на ракетния дивизион с карта в ръка,заедно с началник-щаба фиксираха  границата между дивизиона и ловните полета.Турсуна с едно подразделение от охранителната рота разполагаше по старите секретни постове "войската".Войниците въоръжени с бинокли за нощно виждане,сигнални ракети и автомати с халосни боеприпаси държаха на разстояние ловците и техните копои от бивака на дивизиона...

   Естествено надзирателите биваха предварително запознавани с разположението на войнишките дозори и избягваха да водят софиянци към тази "зона на мира" за отстрелваните животни, които инстнктивно търсеха закрила в пределите на защитената зона. 

 

Следва продължение 

 

» следваща част...

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??