30.07.2006 г., 19:45 ч.

* * * 

  Поезия
559 0 4
Защо ме гледаш така
загледано никъде,тръгнало нанякъде
и защо ми се хилиш надменно,
иронични думи в лицето ми стреляш?

Рискувах всичко
"изоставих" себе си дори,
на кръстопътя от мечти и надежди,
за да буда с нея!!!

Вратата отвън затвори
и продължи напред,
или назад- за където си,
а аз ще буда най-щастлив,но без теб!!!
27.05.2004г.


© Момчил Минков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми жертвоготовността ти!5
  • Благодаря ти,много!Написах,""изоставих" себе си дори"защото понякога човек пренебрегва своите желания и мечти за да задоволи желанията на човека до себе си!Благодаря ти много Митко!


  • Никога не трябва да изоставяш себе си. Дано само си го написал, но не си го направил...
    Поздрави!!! И Говори и пиши...
  • Никога не трябва да изоставяш себе си. Дано само си го написал, но не си го направил...
Предложения
: ??:??