30.07.2006 г., 19:45

* * *

837 0 4
Защо ме гледаш така
загледано никъде,тръгнало нанякъде
и защо ми се хилиш надменно,
иронични думи в лицето ми стреляш?

Рискувах всичко
"изоставих" себе си дори,
на кръстопътя от мечти и надежди,
за да буда с нея!!!

Вратата отвън затвори
и продължи напред,
или назад- за където си,
а аз ще буда най-щастлив,но без теб!!!
27.05.2004г.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Момчил Минков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми жертвоготовността ти!5
  • Благодаря ти,много!Написах,""изоставих" себе си дори"защото понякога човек пренебрегва своите желания и мечти за да задоволи желанията на човека до себе си!Благодаря ти много Митко!


  • Никога не трябва да изоставяш себе си. Дано само си го написал, но не си го направил...
    Поздрави!!! И Говори и пиши...
  • Никога не трябва да изоставяш себе си. Дано само си го написал, но не си го направил...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...