Jul 30, 2006, 7:45 PM

* * *

  Poetry
842 0 4
Защо ме гледаш така
загледано никъде,тръгнало нанякъде
и защо ми се хилиш надменно,
иронични думи в лицето ми стреляш?

Рискувах всичко
"изоставих" себе си дори,
на кръстопътя от мечти и надежди,
за да буда с нея!!!

Вратата отвън затвори
и продължи напред,
или назад- за където си,
а аз ще буда най-щастлив,но без теб!!!
27.05.2004г.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Момчил Минков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесва ми жертвоготовността ти!5
  • Благодаря ти,много!Написах,""изоставих" себе си дори"защото понякога човек пренебрегва своите желания и мечти за да задоволи желанията на човека до себе си!Благодаря ти много Митко!


  • Никога не трябва да изоставяш себе си. Дано само си го написал, но не си го направил...
    Поздрави!!! И Говори и пиши...
  • Никога не трябва да изоставяш себе си. Дано само си го написал, но не си го направил...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...