* * *
Не съществува сърцето във мен,
не съществува лицето ти,както го помня.
Не съществува духът ти от мен уморен,
не съществува сълзата,с която се моля.
Не съществуваш!
Не крия в устните си кръв солена,
не помня името ти,каращо ме да проклинам.
Не пия живата вода,без глас ми подарена,
наречена любов,а в нея аз умирам.
Не съществуваш!
Не спирам там,където се предадох,
не смея да намеря там причината.
Не знам дали ме гони или се продадох-
останах пак подмината.
Не съществуваш!
И те няма,а си плакал.
И те няма-някой те обича.
И те няма,някой те е чакал.
Не аз.Който теб и себе си отрича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ареола Всички права запазени
Давам оценка 6