17.05.2004 г., 14:30

* * *

1.6K 0 2

Искам да нямам ръце да те прегръщам

и устни също, за да не търся твоите да целувам,

мислите ми нека спят, в сърцето си да не те връщам,

очите ми нека отворени са, за тебе жадна да не те сънувам.

 

Ще избягам от теб, ще се скрия и недей ме спира,

не искам ръце към теб да протягам,

на душата си ще заповядам за теб да не живее или умира,

но от себе си дали ще мога да избягам?!

 

P.S. Виждам, трудно с мене свикваш и все още съм ти чужда,

с въпроси няма да те измъчвам вече.

Когато решиш, че от мене имаш нужда,

повикай ме, аз няма да съм далече.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мина Август Жорж Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ванка съгласен съм с мнението ти
  • В първия куплет се забелязва тотална липса на ритъм. Без да се промени смисъла не вижам как може да редактира, но определено така не звъчи.
    Втория и третия - аналогични забележки.
    Други забележки - напрупването на едносрични думи (за да не) разваля гладкостта на стиха (поне в този случай).
    Може би трябва да обърнеш малко внимание и на стила, за да може читателя да усети, да почувства емоцията, която влагаш в стихотворението.
    Нищо лично, бих могъл да си спестя труда да пиша коментар или просто да сложа един суперлатив, но не мисля, че това е полезно. Надявам се, че видим още и по-добри твои стихотворения в най-скоро време.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...