May 17, 2004, 2:30 PM

* * *

  Poetry
1.6K 0 2

Искам да нямам ръце да те прегръщам

и устни също, за да не търся твоите да целувам,

мислите ми нека спят, в сърцето си да не те връщам,

очите ми нека отворени са, за тебе жадна да не те сънувам.

 

Ще избягам от теб, ще се скрия и недей ме спира,

не искам ръце към теб да протягам,

на душата си ще заповядам за теб да не живее или умира,

но от себе си дали ще мога да избягам?!

 

P.S. Виждам, трудно с мене свикваш и все още съм ти чужда,

с въпроси няма да те измъчвам вече.

Когато решиш, че от мене имаш нужда,

повикай ме, аз няма да съм далече.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мина Август Жорж All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ванка съгласен съм с мнението ти
  • В първия куплет се забелязва тотална липса на ритъм. Без да се промени смисъла не вижам как може да редактира, но определено така не звъчи.
    Втория и третия - аналогични забележки.
    Други забележки - напрупването на едносрични думи (за да не) разваля гладкостта на стиха (поне в този случай).
    Може би трябва да обърнеш малко внимание и на стила, за да може читателя да усети, да почувства емоцията, която влагаш в стихотворението.
    Нищо лично, бих могъл да си спестя труда да пиша коментар или просто да сложа един суперлатив, но не мисля, че това е полезно. Надявам се, че видим още и по-добри твои стихотворения в най-скоро време.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...