9.05.2008 г., 9:50

* * *

1.2K 0 3

В памет на бъдещия Девети май

 

Те бяха разгромени!!!

Веднъж, във минало тъй близко и далечно,
те бяха разгромени!!!
Девети май с Победата положи край на зло нечувано и "свръх-човешко".

........................................................................

Чернеят се гробовете на победителите,
със прясна кръв отново напоени:
Ирак, Афганистан, и Косово, и Босна;
 

... помръкнаха надеждите за свят със бъдеще и справедливост...
 


Реклами, порнография и шоу... А „тук-таме” престрелки, бомби, и реки невинна кръв.
И лудници, а също и затвори, претъпкани с народ отровен...
Училища, и болници, и библиотеки, вмирисани на плесен и покруса...

 - Богатство: нелегално;

 - към разума: насилие;

Отровени - с пари без стойност - земи отвъд океана...

Имперски страсти, дебили - президенти, следене – повсеместно...
С това "Америка" е днес известна.
.............................................................................

Но ПАК ще бъдат разгромени!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Яница!
  • Стиховете ти са силни.Не бях те чела отдавна,но днес поправих грешката си.Може би на всички нас ни трябва точно това-малко барут...
  • Фашизмът е обречен на разгром, без значение на неговия облик и език на пропагандиране; фашизмът си остава фашизъм!!!
    Фашизмът трябва да бъде разгромяван навсякъде и във всеки един момент, докато не изчезнат условията за неговата поява; трябва да бъдат изличени условията на възникването му!!!
    Поздравявам те!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...