1.10.2005 г., 16:28 ч.

* * * 

  Поезия
932 0 1

Затворих очи и полетях
нагоре и все по-нагоре.
Някой отстрани ми ръкопляскаше,
друг ми стискаше палци,
а трети се молеше
час по-скоро да се събудя
и да падна в калта.
А аз, лекокрилата,
не знаех,
че всъщност не съм се отделяла
от земята...

© Станка Парушева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??