Затворих очи и полетях
нагоре и все по-нагоре.
Някой отстрани ми ръкопляскаше,
друг ми стискаше палци,
а трети се молеше
час по-скоро да се събудя
и да падна в калта.
А аз, лекокрилата,
не знаех,
че всъщност не съм се отделяла
от земята...
© Станка Парушева Всички права запазени