***
Пресъхва ми мастилото,
пречупва се перото,
не ми достигат силите,
оставам в тишина,
дано не съм изгубила
магията на думите
и някой ден отново
копнежи да творя.
Оставам мълчалива,
но пак ще се откривам,
във вашите усмивки
и вашите сълзи,
до онзи миг, във който
сърцето колебливо
със обич и надежди
перото съживи...
... то, немирното ми сърце,
не обича тишината...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
