Пресъхва ми мастилото,
пречупва се перото,
не ми достигат силите,
оставам в тишина,
дано не съм изгубила
магията на думите
и някой ден отново
копнежи да творя.
Оставам мълчалива,
но пак ще се откривам,
във вашите усмивки
и вашите сълзи,
до онзи миг, във който
сърцето колебливо
със обич и надежди
перото съживи...
... то, немирното ми сърце,
не обича тишината...
© Яна Вълчева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
