Ти остана:
По празните места в театрите.
По стържещите длани на нощта.
По купищата непотребна памет.
По скулите на рошава гора.
По свлачищата, вкоренили времето.
По спомените, лъснати от глозгане.
По светлината, спряла до мига.
А след това?...
© Мариана Папазикова Всички права запазени